В очите ми
плува безвремие,
и кораб с пробити
платна...
и стъклена стомна
събира сълзите ми,
а как ми се пие вода!
И как нагорчава ми
всичкото,
и на решето станах
от рани,
да дишам е болка
в сърцето ми,
в шепи съм пепел
събрана.
Непомнена,
несвоя, отричана...
изтръгнала къс
от мечтите си,
горя
и се чудя
дали някога
за тебе ще знача
"обичам те".
Ще дойдеш ли
вече не зная,
удавих сама
аз сърцето си...
само понякога
нощем оставам
при звездите
да милвам отново
лицето ти.