автор: ina_krein

Който не е живял по времето на Корекомите, нищо не знае нито за зелените банани, нито за смразяващите разкази за диверсанти, а още по-малко за рокличките с камили.
Бях в пети клас. В малко провинциално градче, първа гранична зона, в квартално училище, където най-интересното бе пристигането всяка година на нови ученици, деца на офицери, служещи в планинската застава.
Те оставаха за шест месеца или най-много година, докато не преместеха бащите им на друго място .
Всички очаквахме с нетърпение новото попълнение. Тръпнехме в очакване момче ли ще бъде или момиче. Едната група очакваше вратар, а другата – център в играта „народна топка“.
Първият учебен ден поех към училище изпълнена с любопитство, каквото не е сгрявало дори Малкото слонче от световноизвестната приказка на Киплинг. Новината ме посрещна ухилена на тротоара пред игрището, с буза, издута от бонбон „Карамел Му“.
-Момиче, ама каквоооо! Облечено от Кореком, в рокличка с камили!
Зяпнах ошашавена, а дъвката „Балони“ тупна на плочките с тройно салто. Изпънах шия, преглътнах, оправих руската панделка (с размери на футболна топка) върху плитката си и се запътих да видя корекомското чудо.
Тълпа от момичета я обграждаше плътно. Разбутах ги да видя долетялата птица. Очите ми залепнаха за облеченото по-различно дете като с лепило „Оху“. Сърцето ми за първи път усети завист, ревност и дори щипка омраза. Новодошлата бе облечена в светлосиня рокличка, леко разкроена, обточена с тънка бяла дантела. На гърба се кръстосваха широки презрамки с копче цвете, а поличката завършваше с най-прекрасните камили, което детското въображение може да нарисува. Зад тях разперваха грациозно листа палми и се мяркаха пирамиди.
-Американска е – обясняваше русото момиче гордо – леля ми я подари. От Кореком.
Не стига това, ами започна да разказва как баща ú ловял диверсантите като зайци, затова го местели по заставите, да лови нарушители, където не се справят.
Надувка! Щеше да види тя! Обърнах гръб на врящия от възхищение момичешки кокошарник, заставайки малко встрани.
Най-лошото тепърва предстоеше. Още първия час учителката я сложи да седне до мен.
-Помагай на Сирма по математика, изпуснала е доста материал.
Как не! Да ú помагат камилите от американската рокличка. Наведох глава и не обелих дума до края на учебния ден.
Прибрах се намусена като зимна вечер. Дори купеният с връзки „Швепс“ не ме зарадва. Завистта бе пуснала пипала като хидра в душата ми и виждах прекрасната синя рокличка, където и да се завъртях. На въпроса: „Какво ново в училище?“ думите рукнаха като летен дъжд. По едно време в ход влязоха и сълзите, а после доприпкаха и сополите. Ревях, изливайки недоволството си в ария, достойна за „Травиата“.
-Искам и аз, искааааам…
Усетих тихото затваряне на вратата. Избърсах лицето, издухах носа. Гордостта ми се смеси с омразата в гърмяща смес. Откъде у нас долари за Кореком? Татко беше работник в „Лимонадената“. Мама ходеше на нощни дежурства през вечер в болницата, за да връзваме двата края.
На другия ден обявих война на новата. Уж случайно изпусках боички върху роклята с камилите, мачках ú рисунките, а по физкултура забивах топката само в нея. Тя търпеше всичко с високомерно пренебрежение. Дори имаше нахалството да ми предлага сандвичи със салами, чието име не бях чувала. Устата ми се пълнеха със слюнка, но инатливо отказвах, дъвчейки демонстративно пържена филийка с мас.
-Не се притеснявай. – успокояваше ме баща ми – Скоро ще стане студено.
Проклетата есен сякаш ни беше подслушвала. Като се разпери над града, та се забрави. Септември свърши, октомври се изниза, а проклетата съученичка продължаваше да навира камилите в очите ми, обула бял чорапогащник и жилетка. Истинско щастие ме споходи, когато най-после застудя и Сирма дойде на училище с панталон. Обаче моята завист не миряса. Щом я погледнех, виждах синята ú рокля и по-скоро бих отказала подарък за Нова година, отколкото да ú стана приятел.
Декември пристигна весел-весел и един ден учителката по литература ни възложи да напишем съчинение - „Писмо до Дядо Мраз“. Готова бях да си отрежа и двете уши, че всички момичета искаха синя рокличка с камили от Кореком. И аз желаех лудо тази прекрасна дрешка, но нямаше да призная, дори да ме вържеха за зъболекарския стол и с машинката да пробиеха по три дупки на всеки зъб. Затова написах друго, което също бе вярно. Молех добрия старец да даде здраве на всички. Единствена получих шестица и когато вече мислех, че съм натрила носа на Сирма, новината ми прасна един зад врата.
-Таткото на Сирма е прострелян. Обаче е хванал нарушителя.
Това нямаше как да преборя. Баща ú беше герой, а моят – обикновен лимонададжия.
Вървях към къщи бавно. Съзрях опашката пред „Плод-зеленчук“-а и се спуснах като стрела. Пуснали бяха кубински портокали – зелени като палмовите листа върху… На бегом стигнах у дома, грабнах пари от спешната кутия за екстрени покупки. От там вземахме, когато пуснеха нещо по магазините, докато нашите са на работа. Я зелени банани, я трипластови салфетки или някоя друга липсваща стока. Наредих се – даваха по един килограм. След петнайсет минути дойде моя ред и щастлива тръгнах със зеленото съкровище обратно. На крачка от опашката спрях. Сирма стоеше до вратата на магазина и подсмърчаше, а очите ú бяха залепнали като дъвка „Турбо“ в плодовете. Приближих се към нея.
-Може лии – със заекване подшмръкна тя – един портокал за татии… – тук вече зарева с пълен глас.
Помъкнах я към вкъщи. Тикнах в ръцете ú пари от „спешната кутия“ и я пратих в магазина скорострелно. Докато вървяхме натам, тя заплака още по-силно и тогава, като незнаен юнак, отрязах с един мах и трите глави на ламята на завистта. Постепенно омразата отпраши на някъде, а ревността не смееше да пристъпва наблизо. Все още много исках рокличката с камили и я сънувах през вечер, но се бях примирила, че не мога да имам такава.
Бащата на Сирма се влоши и тя започна да спи у нас, докато майка ú прекраваше вечерите в болницата.
Преди Новогодишната ваканция друга новина ме хлопна по главата. Местеха героя в София, а с него заминаваше и дъщеря му. Дойде да се сбогуваме и ни остави подаръци. Отворих моя веднага. Ако в него имаше гърмяща змия с крака, едва ли щях да съм по-изненадана. Цяла-целеничка, там се кипреше рокличката с камили – ухилена до уши.
Мама едва издърпа безценното съкровище от ръцете ми, за да го разгледа. Взира се дълго в етикета, понеже знаеше английски, после ми го подаде усмихната:
-Нощница, произведена в Бангладеш!
Беше по-жестоко дори от Нова година без торта с „родопчета“. Грабнах ножицата, отрязах светкавично противния етикет, метнах го в нафтовата печка и изкрещях през сълзи, притискайки дрешката до сърцето си:
-Това е американска рокличка с камили, купена от Кореком! Разбрахте ли?
Родителите ми излязоха тихо от стаята.
А подаръкът на Сирма – спомен от едно чудно време – и до днес пазя.