автор: windi

Като куче захапва сърцето
пак познатата, стара тъга,
натъжава ме странно и цвете
със посърнали сетива.
И е тихо в студената стая,
няма смях и усмивки-слънца.
А навън леден мрак властва
и се зъби унила луна.
Най-сетне идва и сънят:
еленче с коледна шейничка,
Снежанка, седемте джуджета...
И малък подарък за всички-
радост в очите да свети!