автор: apostola

Нелепо ли е днес да се наричам
любим, направен от любовна пръст?
И още тук- пред теб- да се заричам
докрай да нося този тежък кръст.

И през просото смело да минавам,
щом няма тук към теб прокаран път.
И твойто име днес да споменавам,
което може да ми спретне съд.

Широката река докрай прегазвам,
за да превзема влюбен твоя бряг.
И в себе си сърцето да наказвам,
за да градя за теб характер благ.

Душата си на дявола да давам
за шепичка от твоята любов.
И сутрин преди тебе аз да ставам
за нов любовен ден да съм готов.

И може утре всичко да загубя,
и да остана- ей така- самин...
Тогава спомените ще залюбя
и пак ще пуши в къщата комин.