| Нататък винаги има път – любовно-лунатичен,
сред багрените ридания на столетията в шумната пещера на твоята душа
винаги ще коленича -
без да те познавам, а всъщност толкова познат си,
без да те докосвам, макар от толкова да си досегнат някога
и никога не мога да избродя часовете на целуване,
на повейни ласки,
на разпиляно безумие.
Помня те сред величието на грохналите нощи как трепериш
в ръцете ми – божество безименно, непознато, нечакано,
с тънички пръсти как галиш разплаканите ми коси,
мое лунно момче
с изтощено сърце,
с неописуема грация световете въртиш,
докато се превърна във сняг
или просто свърши времето в мене.
Само любовта може да расте,
докато болките опитомени
се гушнат на топло между нас и
от сладост заченат.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Нося душата ти в мен" | Вход | 14 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Нося душата ти в мен от Kanegan на 12.12.2016 @ 14:47:09 (Профил | Изпрати бележка) | Такива осъзнати души като теб, творят цели вселени... |
Re: Нося душата ти в мен от tearfly на 10.12.2016 @ 20:22:05 (Профил | Изпрати бележка) | Олтарът на любовта - това ми идва като фраза след точката, която обаче, не означава край, а мисъл, която виси на върха на косите ми...нещо като: човекът от сънищата, разказал там всичките истини, става реален. Заспиваш сам, а се събуждаш стоплен, прегърнат и желан. Усмихвам се на опитомените болки и тяхната плодовитост. Самата истина, самата истина, Дес, поне за мен. |
Re: Нося душата ти в мен от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 10.12.2016 @ 07:05:23 (Профил | Изпрати бележка) | Колко мъдър финал - само когато опитомим болките ще дойдат и сладостните плодове на тези усилия...Трябва да се научим да обичаме, понякога е трудно :)
Поздрави, Дес! () |
Re: Нося душата ти в мен от shrike на 09.12.2016 @ 19:17:18 (Профил | Изпрати бележка) | Пък аз очаквах лунните момчета да се обичат по дяволски. Тъй по Ян-Бибиянски, почти лунатично. Гледай ти, колко надълбоко скрита женственост в чисто Евински вид. Зачеването на болките най-сладостно...
О, моя Люси, и ти Персефона, радвате много! |
Re: Нося душата ти в мен от daro на 06.12.2016 @ 07:47:55 (Профил | Изпрати бележка) | "сърцето ти нося(в сърцето си го нося)"
...засега ти поднасям само това(но ще се върна и за мои слова) :)
сладост зачеват думите ти... и носят, даряват душата ти в шепите ми
(сега трябва да бачкам... и не само трябва - това искам)
...(.)
|
Re: Нося душата ти в мен от elsion (negesta@gmail.com) на 06.12.2016 @ 08:43:48 (Профил | Изпрати бележка) | тия тънички пръсти по разплканите коси разплакват; мен.
не мога да определя от хубаво или от лошо, смесица някаква,
но под твоето стихотворение - нека клони към хубаво с тъжни нотки :) |
Re: Нося душата ти в мен от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 06.12.2016 @ 12:32:51 (Профил | Изпрати бележка) | Душата, уж позната, дращи с нокти
от другата страна на мътно огледало
и с писъка на триста бесни котки
нахлува във съзнанието ти заспало.
Разритва любовта с презрение
и впива се във топлината твоя,
без милост и без капка угризение
разкъсва на сърцето ти покоя... :)
Мислех да ти напиша нещо нежно, благодарно и изящно,
но какво се получи - безнадеждно, бездарно и изяЖно :)))
Може да го вапироформирам някой път... |
Re: Нося душата ти в мен от libra на 06.12.2016 @ 13:14:19 (Профил | Изпрати бележка) | 'аз съм пронизана истина
и завинаги твоята..
твоя,
последна,
любов.' бях написала някога аз..
а сега ми се иска да ти напиша нещо красиво, като коментар, но ми се свършиха думите, умориха се някак си и си отидоха сигурно завинаги, но ти да си знаеш, че пишеш добре :)
:) |
Re: Нося душата ти в мен от somebody (somebody_s@abv.bg) на 07.12.2016 @ 22:22:22 (Профил | Изпрати бележка) | Този текст дава усещане за случена древна и вечна любов. За среща на предопределени една за друга душИ. Хармония много по-продължителна от един човешки живот. Браво, Дес! Здрасти :)))))))))))))) |
Re: Нося душата ти в мен от somebody (somebody_s@abv.bg) на 07.12.2016 @ 22:22:23 (Профил | Изпрати бележка) | Този текст дава усещане за случена древна и вечна любов. За среща на предопределени една за друга душИ. Хармония много по-продължителна от един човешки живот. Браво, Дес! Здрасти :)))))))))))))) |
Re: Нося душата ти в мен от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 08.12.2016 @ 15:14:37 (Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/ | "Само любовта може да расте,
докато болките опитомени
се гушнат на топло между нас и
от сладост заченат."
Светло, пълно с надежда и оптимизъм, въпреки всичко. беше удоволствие да се докосна до това магично пространство. Благодаря! |
| |