С телефон в ръка и меки стъпки,
изнизва се по котешки във спалнята.
Дилемите довършват северната му стена –
дали говори с галерист,
дали споделя само за изкуство?
Започва солово катерене по тайните.
Тя стреля ловко в ревността му.
Заложила е примките на чувствата,
предизвикващи го в риска да се усъмни,
гневно да нахлуе и…
Ала той е верен на уседналото русло.
Отпива глътка вино от горчива чаша.
Напрегнато седи,
петите му коват секундите по пода.
Опитва се да се изправи,
платното от стената пада –
пирон му взема кръвна проба.
Рахманинов по вените го утешава,
а Малер – беше споменавал,
е в истинската му природа.
Впрочем, в тази лична драма,
обобщеното наднича
в мишо-сивия пуловер
на мъжкия ни свят,
разпридан от бието до ръкава.
И не от друга –
от любимата игрива котка,
забелязвам преждата му как изтича.