автор: SEVERKA

Паяжини на годините оплетоха лицето
и брадата ми отдавна побеля,
но усещам всеки път сърдечен трепет
с теб когато трябва за минута да се разделя.

Ти от мене си неотделима
като ръжта в полето със синчец,
като снега от всяка люта зима,
като песента от летния щурец.

И днес на залеза във пламъка червен
душите и телата ни са свежи, за любов готови.
Романа ще допишем, още неозаглавен
и във младостта ще се завърнем с теб отново...

27.10.2016 г.
3297 Б.Алекс.
Петър Пенчев