автор: Antioh

Учи немски
И не си губи времето с поезия каза Глас
Понякога се раждат планети

А пръстите му чаткаха по клавиатурата
Като на джаз пианист в соло
Някой опъна баса
Струните вибрираха в луд танц
Гершуин се засмя, че всичко всъщност си беше наред.....
Арета запя
Тих спокоен джаз покри земята......

Докато всички се въртяхме бясно оплетени в ноти
Искаме, не искаме
Даже и тези които претендират
Че са винаги на едно преплетено място.......
Което пък никога не е същото като вчера от към плътта.........
И е толкова безплатно да се живее, но не винаги безкръвно.....
Казват, опасно е да носиш глава на рамене....

Пичове, нищо в джаза не е вечно...
You got to swing it………
По Пловдивските тепета никнат
Ужасно оранжеви невени посред този мрачен дъждовен октомврийски ден
Като някой изгрев братче........
Като някой изгрев
Като някой изгрев
От друга Планета

1888. Пловдив. (Годината, автора и всичко останало са под съмнение)