автор: daro

…И пътища няма –
аз и ти сме пътеките.
Превърни съдбата си в Път.
Завръщай се.
Отдавай се.
Не се пести.
Ходи в себе си без теб,
докато останеш на празно…
докато ритнеш гърнето
и целостта те похлупи.
И когато
немирното червейче време
посипе от теб материал,
духът ще възземе…

Светът ще е цял –
Едно
в сбъднато човече.