автор: erka

...шумът протяга пръсти през мъглата
завила голите артерии на града.
На утринна сергийка, тя - жената
подрежда цветните дантели на нощта...
А в светостта й сънено потрива
очите си един премръзнал ден...
Шумът протяга пръсти...
Не достига...

...и отминава тихо
грешницата в мен...