автор: daro

(непосредствено беше
в мене момчето)
Какви коси!
Какви вежди!
Какви очи!
И устни какви!

(но нещо се промени)
Неспокойни вълни.
Абаносови дъги.
Недостъпни езера.
Ненапит извор.

(премина в преднамерено постно
като постмодернизъм)
„И корабът пътува“ са косите ти.
„Криле на желанието“ са веждите ти.
„Нощите на Кабирия“ са очите ти
А устните ти – „Забриски пойнт“.

(внезапно нещо се взриви)
Така ми се иска
да скрия твоя билет
за Лондон!
Дали отново ще те срещна
на велосипед
в „Капана“ на Пловдив?!
(в онези очи на момчето)

И както тогава,
най-простичкото да говори:
Какви коси!
Какви вежди!
Какви очи!
И устни какви!

(два ангела)