автор: marisiema

Ненужни сме, сами в тъжовно време,
а следвахме програми, гонехме мечти.
Сега ни свиха тежките проблеми
и борим се за всеки миг в отлитащите дни.

Затихна дом, далеч са синовете.
Там някъде сами, на чужди бряг.
Нас сви ни старост като тежко бреме
и влачи ни към близкия, фатален край.

Осъмваме, замръкваме безславно
в една страна без твърди правила,
несигурна и с бъдеще неясно,
захвърлена във края на света.

Привили в скута сетните си сили,
надежда плаха стискаме в ръце,
а тя, невярна, литва от душите
и тъпа безтегловност ни гризе...

Зова ви вас, Земя, Родино, хора!
Та ние трудихме се смело дълги дни!
Строихме неуморно верни, горди.
А днес се свиваме - ненужни и сами.