автор: Kostov

Защо когато сме накрая
се молим за спасение?

Не бяха ли достатъчни божиите знаци
след онази тежка чума
да се променим

Променихме мисленето си,
но душата ни остана кална.

Дори дъжда на Ренесанса не успя да ни измие
Останахме си калта,
от която Господ ни създаде