автор: marisiema

Ти, време, мой враг си и верен приятел!
Ограби ме хищно в размирния свят.
Отне ми усмивката млада и здрава
и земната радост, че мой е денят.

Остави ми, време, дълбоките белези
да пазят, да спомнят горчивия час,
когато приятел е стрелял в гърба ми,
а враг ме е галел коварно с ръка.

Когато съм стискала бледа надежда
в юмрука си, женския, слаб, изподран,
когато съм скривала вярата крехка
в душата ранена, изтръпнала в мраз.

И белези сладки от слънце и радост,
когато ме срещна със жар любовта,
от дните, в които прегърнах децата си -
те сили ми вляха без страх да вървя.

О, време и белези, скъпи и мои!
Шептите коя съм, защо тук живях.
Следи сте от огън, студ, обич и погледи
на тези, в чиито сърца бях, узрях, оцелях...