Ела, Надеждо светлолика,
ела сред влюбени мечти
и над градинската иглика
ти гранките си разпростри!
Ела и зашепти ми бодро
за шанс добър и повей лек,
как тихо под небето модро,
щастливо ще живей човек!
- Не се измъчвай непосилно,
не си наслагвай тежест пак! -
Обвий сърцето си обилно
с дъха на богомолен злак...!
И ето: чуден цвят ще цъфне,
ще заросѝ през май дъждец
и аромат ще вредом лъхне
на свят живец и младенец...