 |  в нощта на пеперудите мълча,
дланта ми е самотно одеяло,
сърцето ми прободено с игла
отказва да е вече цяло,
крилете ми в червено са обагрени,
пустиня става тясното легло,
една ранена болка се прозява,
заспива върху мангрово листо,
а времето – крадец на самотата -
довършва непоискано писмо,
преглъща думите и само точки слага,
където ти и аз, уви, не сме едно…
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "в нощта на пеперудите" | Вход | 8 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: в нощта на пеперудите
от mariq-desislava на 27.10.2016 @ 08:53:57
(Профил | Изпрати бележка) | | В отвъдното, както и в отсамното, животът е умиране на спомена у другите за теб. Понякога е нужно да забравим за даровете на сетивата и да открехнем душите си за онова, невидимото, стаено навсякъде.{} |
Re: в нощта на пеперудите
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 24.10.2016 @ 14:57:04
(Профил | Изпрати бележка) | Брилянтно е, навява неподправено чувство на тъга и самота!
Много ми хареса! |
Re: в нощта на пеперудите
от yoro на 23.10.2016 @ 20:33:22
(Профил | Изпрати бележка) | ...щом ласките на огъня са живи
за пеперудите ще има светлина...
много е хубаво, tearfly, поздрави
https://www.youtube.com/watch?v=49MYJkEazIg&list=PLa0PcCmd4CRWak2Pz8pwwRt24GT8RJL4s |
Re: в нощта на пеперудите
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 23.10.2016 @ 14:51:29
(Профил | Изпрати бележка) | " дланта ми е самотно одеяло"!!!!!!!!!!!
Адмирации и за заглавието! Браво! |
Re: в нощта на пеперудите
от elsion (negesta@gmail.com) на 23.10.2016 @ 12:58:38
(Профил | Изпрати бележка) | писмото ще разпръсна над водата,
край мангровите храсти ще заспя,
докато светне утрин по крилата ми,
и заблести
на пеперудите денят :)
|
Re: в нощта на пеперудите
от zebaitel на 23.10.2016 @ 11:27:10
(Профил | Изпрати бележка) | красива самота - това ми се набива в ума след насладата от прекрасните метафори - прозяващата се ранена болка, времето, преглъщащо думи...
здравей, Теърфлай! |
Re: в нощта на пеперудите
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 30.10.2016 @ 19:21:35
(Профил | Изпрати бележка) | Понякога от думите боли,
а колко искаме да ги изкажем,
така че слагай точка и мълчи,
пък самотата нека легне гладна.
Сърцето ще се възкреси,
ти знаеш ли сърцата са устойчиви,
крилете ще кървят, но ще летиш,
когато си готова и настойчиво
прокараш болката през всяко стъбълце,
пропуснеш да премине клетъчно,
тогава мангровото ти листо ще те спаси,
ще се пречистиш, ще е светло.
Полека дланите ще се затоплят,
те няма да са вече одеало
и пръстите ще се изопнат,
за да намерят други топли,
в общо цяло.
Тогава, може би тогава,
ще бъде ден, денят ще ти помаха,
периодично се твори начало,
ще хвръкнат пеперуди във стомаха.
Заболя ме, докато четях. Толкова мъка е събрана в написано и толкова безнадежност лъха от всеки ред. В същото време нощната болка е крехка, женствена, лична, лека като пеперудени криле. Горе главата, момиче! Лирическата отново ще полети. Пази прашеца по крилата, Теърфлай. Трябват ти цели и здрави, красиви са, хай :))))) Прекрасна е и дланта одеало! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 725
ХуЛитери: 3
Всичко: 728
Онлайн сега:
