автор: Kanegan

Средата на есента е мелодия за струнен квартет.В нея звучи небето на сини акорди, погалвано от студеният вятър.Белочели облаци развяват букли от памук, а в техните кълбета се се гонят черни гарвани.Към мелодията на небето се включва в дует шумът на листата на чинарите.Това неземно зелено, дето само пълни с радост душата и сърцето съзерцава нюансът му.Вятърът побягва леко и в спирален танц изронва листат на липите, някакви тихи слова зашептяват в тревите.
Непокорна сойка крещи в тревога, та сърцето и примира свряна в клоните на елата.Като тънко кафяво ветрило със сини краски се люлее и кряска за помощ, уплашена от гладно сиво коте.Третият инструмент е дъждът.Той ръси тънки сълзи, прави концентрични кръгове в локвите и мокри хладната земя.Ромони по стъклата с прозрачни сълзи и студи до болка.Есен, толкова е тъжна и меланхолична.Последният инструмент е уличният шум.По артериите на булевардите гонят шумно коли и се вливат към сърцето на града.Поемам глътка дъх и всичко оживява в тази сива суета, през прахът на толкова автомобили.Над облаците се прокрадва мрак и самота.Вечерното небе в оловно сив отенък едва пропуска лика на луната, подобно истина, търсеща своя път, към нечие сърце. Октомврийска вечерна красота,оживяла като гледка през матирано стъкло. Вън се носи хлад, из полузаспалите улици, студенината шета из малките дворове, мрака се спуска и заличава всичко, за да го превърне в сенки ...