автор: question_of_my_mind

Когато отворя за малко прозореца
в ноща на студената и влажна есен
не се размиват нюансите във тъмното безбрежие
единствено усещаш тази тежест на далечно
и всичко в тропота на стържещите клони
почукването между поривите в пръстите на вятъра
припомня спомени за някога, .. за друго наше време,
но времето отдавна е отминало, поне така си казваме
И въпреки това ще сложа тази вечер масата
като старица дето помни сенките на хората
и ще простя на този в мен, не искащ да забрави
макар това да струва толкова отминало,
и в тази нощ ще мога да празнувам с тиха музика
и ще налея вино във кристални тънки чаши,
а после ще танцуваме до пламъка на огъня,
в такива нощи няма праг между "живяно" и реално.
А после ще те слушам, как говориш дълго
за простички неща, за времето, за хората
а после ще заспим .. прегърнати на топло
и ще излъжим демоните че просто с теб сме двама.
Реалноста, .. какво значение има!