Ако прегърнати броим звездите
далеко от градския шум?
Ако пуснем да летят мечтите ни
по небесния друм?
Ако сме просто двама безделници
и се смеем шумно на глас?
И дори сивите делници
щом сме заедно са цветни за нас?
Ако Луната много ниско
до нас слезне?
Ако ме докоснеш,
а аз не изчезна?
Ако щастливи сме,
че минути заедно имаме?
Ако с нежни пеперудени
ласки заспиваме?
И щурчета ни пеят отвън...
Сигурен ли си, че това не е сън?