автор: LATINKA-ZLATNA

(Превод от босненски)

Той ми казва, че е бил във войната
и че е изгубил ръката си в битка
с врага;
че през каскета на главата му
куршум е преминал
набързо; казва,
че е имало кръв и смърт,
ужаси и страшни нощи,
сутрешно гадене с
блудкав чай от тенекиена чаша
и още викове, и нападения
пак гърди в гърди,
а хората
казвали,
че по телата им стреляли
до смърт;
чувал,
и пак отново гадене –
и сутрин, и вечер, и всеки ден –
никога не спирало;
и още ми казва, че бърз куршум е отнел
липсващата му ръка
и войната спряла.
– Какво мислиш? – ме пита.
– Какво мислиш за това?
– Нищо! –
казвам му аз равнодушно.
– Не сте били на Балканите.
Там войните никога не спират,
а само се сменят генералите.



VOJNIK IZ NEKOG RATA

Autor: Indira Čandić, B. I H.

Pričao je da je bio u ratu
i da je izgubio ruku u borbi
sa neprijateljom
da je kroz kapu na glavi
metak prošao
za malo
kaže bilo je krvi i smrti
grozote i strahovi noćni
jutarnja mučnina uz
bljutavi čaj iz limene šolje
i opet povici i jurišanja
pa prsa u prsa
a ljudi
kaže
koža im puca od ubadanja
čuješ
pa opet mučnina
i jutarnja i dnevna večernja
ne prestaje nikad
još traje fijuk metka
i nedostaje mu ruka
kaže
a rat prestao
šta misliš, pita me
šta misliš o ovome
ništa
kažem ravnodušno
nisi ti bio na Balkanu
tamo ratovi nikada ne prestaju
samo se mijenjaju generali.