автор: felisia

Ти го обичаш момиче, защо го отричаш?
Как ти хрумна да търсиш утеха в целувките чужди?
Нима си забравила, кои ръце разтреперват
сърцето, нозете ти, как цялата почваш да тръпнеш...
Нима си забравила как лудо бие сърцето му
допряно до твоето преди да потънете в дрямка.
Нима си забравила как ти потичат сълзи,
когато го гледаш пред себе си
не само на снимки, а жив и реален...
Какво си помисли потъвайки в чужда прегръдка,
че можеш със гумичка да го изтриеш от тялото?
Тогава защо не заспиваш, наситена с другите устни,
а притваряш очи и мечтаеш за него безкрайно.
Кого ще залъгваш, че грееш щастлива
щом някой здраво държи ръката ти в своята
усещаш се празна и някак фалшива
и всичко това го четеш във очите на хората.
Ти го обичаш момиче, защо го отричаш?
Какво като той не те иска, ти обичаш за двама
и по добре да заспиваш отново самичка
не другият мъж, мила моя, душата си мамиш...