автор: vyatur

Исках само да те погаля,
да погледна в очите ти.
Да ти кажа и помоля ,
вярвай в хубавите неща.

Ти реши гръб да ми обърнеш,
в болката си да се скреш.
Там намери своята утеха,
там реши да си щастлив.

Времето бавно се тътри,
часовете се нижат , пълзят.
Аз чакам напразно да чуя,
любимия глас с мечти.

Утрото тихо ме буди,
слънчицето ми казва - стани,
но главата тежи и боли,
а тялото сякаш бетон.

Дали ще има хубави дни ?
Дали радостта ще се вярне ?
Дали отново светът ще е хубав ?
Дали отново кръвта във вените ще кипи ?