Созопол е пропукан
в смокинени дворове,
под капещи морета -
карета синева.
Там - бягам от небето,
скрил маската на ангел.
Ям сладко, пия вино,
роден от искан грях...
Зарових се безплътно
в старинния Несебър,
да диря цветовете
на есенно море.
В което ще се скрия
от бягството си тайно
и тихо ще отричам
гласа на мъдростта.
2000
Боян СТАНИЛОВ