автор: mitkoeapostolov

- Мамо, мамо, виж! Това е слон!- извика малкото Ани и пусна ръката на майка си, за да изтича до оградата на зоопарка. – Колко е хубав!- въздъхна тя и отпусна къдравата си главица на металната решетка. – Също като кралят на джунглата от книжката на дядо. Но защо е толкова тъжен?
- Скъпа, не толкова близо до животните- повиши глас майката на Ани без да вдига очи от мобилния си телефон.
- Мамо, искам да вляза да погаля слона.
- Добре, скъпа- отвърна вяло младата жена. Само да довърша едно служебно писмо и идвам да се разходим заедно.
Но Ани не чу последните думи на майка си защото вече се бе прехвърлила през оградата и внимателно приближаваше до слона.
- Защо сте толкова тъжен, ваше величество?- попита Ани и учтиво се поклони.
Слонът я погледна с малките си влажни очички и съкрушено наведе глава. Ани погали новия си приятел по хобота. Погледът на сивия великан светна и той нежно я повдигна на гърба си. Малкото момиче обгърна врата му с крехките си ръчички и слонът полетя от щастие. Двамата се издигнаха над зоологическата градина, прелетяха над града и на хоризонта се показа дядовата къща на село.
- Дядо, дядо, виж! Аз летя!- помаха Ани към любимата стряха.
Дядо и подаде глава през прозореца, усмихна се топло и също и помаха. Бели облаци покриха малкото момиче с кралската си пелерина и то се отпусна щастливо и спокойно върху гърба на своя приятел. Когато се събуди, вече бяха кацнали в топлата савана.
- Леле, колко е хубаво!- зарадва се Ани и се огледа.
От всички посоки до където достигаше погледа и прииждаха животни. Когато достигаха до тях, те се кланяха уважително пред слона и ги подминаваха.
- Значи ти наистина си кралят на джунглата?- възкликна учудено Ани.
Слонът я погледна и за пръв път откакто го беше видяла се усмихна.
- Значи дядо беше прав- прошепна Ани и малка сълзица от щастие се спусна по румените и страни.
- Къде е дъщеря ми?- крещеше истерично майката на Ани пред слонското заграждение в зоопарка. Дъщеря ми!!! Къде е дъщеря ми?!
- Слонът е изчезнал!- дереше гърло един работник пред празната слонска хранилка.
Набързо се създаде суматоха и хората започнаха да се трупат пред ограждението. Зад тях на асфалта грееше цветна тебеширена рисунка. На нея сив слон със златна корона приемаше почести от всички животни. На гърба му седеше малко момиченце с диамантена диадема, което усмихнато махаше с ръка.