автор: iren5

... може би ще те чакам притихнала,
сред останки от случено щастие.
И макар че вече съм свикнала,
пак ще имам за срещата нереално очакване.
Ще е пролет – време за влюбени.
Ще потъна отново в очите ти.
Ще загубя представа за времето.
Ще ти разкажа мечите си.
...и че понякога плача.
Но сега съм по-щастлива от всякога.
И те чакам там... някъде,
да ми кажеш „Обичам те” .
И те питам: " Защо тези думи
се изричат толкова трудно понякога...?"