автор: somebody

Раздавах се,
събличахте ме бурно, хищно.
До нерв, до кокал, атом и до клетка.
Не се съобразявахте излишно,
не бях затворена в стени с решетки.

Сближавах се
по усет. Чувства бликат още.
Нали не мислехте, че ще ми свършат.
Обичах цялостно и в дни, и в нощи,
любов расте по-буйна щом се кърши.

Пилеех се,
изпращах и посрещах птици.
Попивах ласка в цветните си ириси.
Множах ги и отдавах като жрица,
чрез дланите си, там гнезда са свили.

Танцувах танц,
във музика любов рисувах.
Нозете бяха неуморни в ритъм.
Партньор - животът, с допир го жадувах,
усетен бе, целунат. В танц политам.