Любовта е наистина нещо хубаво
ако не се опитваш да я пресъздаваш от празното
да мислиш за моментите които вечно не достигат
или за толкова секунди дето и "така остават",
любовта е като лодка без весла и без посока по звездите
понякога ни води там където трябва
понякога руши това което някак сме с годините спестили
но ако разчиташ на 100 процентовия шанс
или пък надживяваш реалноста към нея бягайки
тогава .. просто няма да я срещнеш като нещо жизнено
ще срещнеш собствените си облясъци от липсата на вътрешната вяра
Средата някъде навярно е в това да чакаш и да не очакваш
да знаеш колко много тя ти липсва
но като тръгнеш денем да се усмихваш все пак на, ..
на грешките, красивото, мечтите, .. мислите
Любовта е наистина хубаво нещо
и за това, за бога да не я превръщайте в светица.