автор: elder

На другата сутрин президента излезе рано, а Катя се обади на майка си, че се прибира. Беше неделен ден и майка и я чакаше на масата със закуска.
–Как си мамо? Стига Рекс, слез долу – кучето се радваше и не я оставяше да се съблече.
–Стига Рекс, остави Катя на мира –скара се майка и на животното
–Какво става Катя –попита я след като седнаха –кой е този мъж?
Леонов и беше намекнал, че Катя е започнала връзка с влиятелен човек, но свестен. Да не се притеснява, момичето може само полза да има от такова познанство и човека е нормален, ако тя реши да скъсат, проблеми няма да има. Майка и обаче силно се притесни и от снощи място не можеше да си намери. Вярно, Катя изглеждаше щастлива, но едва ли разбираше в какво се е забъркала.
–Кой е той, Катя? –повтори тя въпроса си.
–Стивън.
–Кой Стивън?
–Стивън Авраамов.
–Катя, говори човешки, кой е, с какво се занимава, колко е годишен? Някой от федерацията ли е?
– Президента мамо, Авраамов, президента.
Майка и остана с отворена уста и спусна ръце в скута си.
–Какво си направила, Катя, в какво си се забъркала?
–Обичам го!
–Кого обичаш, 50 годишен женен мъж с дете на твоите години?! Не съм отгледала курва да се продава за пари.
–Не ми говори така! И той ме обича, и е с жена си само защото не може да се разведе.
–Как може да си такава глупачка, кой знае колко като тебе му минават през ръцете. Това ли искаш да си, поредната курва на застаряващ мъж? Замисляла ли си се какво ще стане като му омръзнеш и като реши, че нито те иска, нито ще те пусне при друг. Боже Катя, как можа да допуснеш това да се случи. Боже Господи, какво ще правим сега, такова нещастие... Къде ти беше акъла дете, къде...
–Мислех, че ще се радваш за мен!
–Да се радвам, на какво да се радвам, че се забърка с най–опасния човек в държавата и дори не го проумяваш? Какво ще правиш, ако някой научи и се разчуе? Осъзнаваш ли, че може да се погрижат просто да изчезнеш, за да го защитят? Боже, помогни ни Господи, какво ще правим?!
Катя се стресна, никога не беше виждала майка си толкова уплашена и разстроена.
–Недей така, мамо, той е добър човек и ме обича, нищо лошо няма да ми се случи. Ето, иска довечера да се запознаете. Той е като всички, не яде хора. Виж и Леонов го харесва, а се познават много отдавна.
–Горкото ми глупаво дете, аз съм виновна с това пързаляне. Трябва да се махнем, Катя. Да купим някакви документи и заминем на някъде за година, или поне ти. Като не те вижда, ще се прихване и ще си намери друга. Имаме малко пари, ще потърся човек, ти само го избягвай няколко дни, става ли? Ще те потърси малко и като не те намери, ще му омръзне да се занимава с теб. Поне така се надявам.
Каквото и да говореше Катя, майка и не се успокои и часовете се нижеха така. По някое време следобеда се появи Леонов, но майка и го навика и изгони. Малко по–късно телефона на Катя звънна и президента и каза:
–Катя, дай ми да говоря с майка ти.
Майка и с неохота взе телефона.
–Здравейте, Елисавета. Хайде да се видим тази вечер и да поговорим. И аз имам дъщеря и напълно разбирам притесненията ви. Ако и след като се запознаем сте против връзката ни, обещавам да я прекратя. Леонов чака долу и ще ви докара с Катя. Аз ще пристигна към 7 и ще поговорим очи в очи. Просто един разговор. Какво ще кажете?
–Добре – промълви майка и и върна тел на Катя.
–Катя, Леонов ще ви закара, аз ще се върна към 7. Всичко ще бъде наред. Целувам те.
Майка и мълча по целия път. Леонов хвърляше виновни погледи към Катя, тя повдигна рамене „не си виновен за нищо“. Майка и не каза нищо за апартамента. Седна на дивана и мълчаливо се загледа навън. Катя се пощура малко и също седна. Не беше очаквала, че майка и ще приеме толкова лошо нещата. Малко мърморене, да, но не и това. По някое време вратата изтропа и президента се появи доста по–рано от обещаното.
–Реших, че е добре да се прибера по–бързо. Здравейте Елисавета – президента кимна, но не подаде ръка, майка и също кимна.
–Катя, ще ни оставиш ли за малко насаме с майка ти?
Катя вдигна рамене и излезе.
Toй седна срещу жената и я погледна в очите „Красива е - помисли си - дъщеря и прилича на нея, но явно не и е бил лесен живота и си личи. Но с малко грим ще става“
–Елисавета, виждам че се притеснявате от това, което се случва. От връзката ни, от това кой съм аз. Притесненията ви са безпочвени, повярвайте ми. Аз съм напълно нормален мъж, никога не съм бил с жена, която не ме иска и никога не съм си връщал на жена, която ме е оставила. Катя ще си има пълна свобода за всичко, както и досега, включително дали да остане или да се разделим. Не знам дали ви е казала, но ние се виждаме вече близо 2 месеца и аз не съм я ограничил в нищо, нито пък смятам да го правя от тук нататък. Ще бъда напълно откровен – той я погледна в очите – наистина ми пука дали Катя се чувства щастлива и това е единствената причина да водим този разговор. Не я поставяйте в положение да трябва да избира между вас и мен, моля ви. Това е глупаво.
Елисавета го погледна в очите
- Обещайте да се грижите за нея.
Президента и се усмихна
– Да не звучи нескромно, но едва ли има някой друг, с който тя може да е по-обгрижена. Мисля, че все още не си давате ясна сметка колко специална е тя за мен. Това не е флирт или забежка. Аз съм сам от много години – Елисавета го погледна и той сви рамене – Брака ми е реално приключен доста преди да стана президент. По обясними причини с жена ми се стараем този факт да не става публично известен. За всичките тези години, Катя е първата жена на която предлагам да живеем заедно. Както се досещате, рискувам поста си ако се разчуе че имам извънбрачна връзка и повярвайте ми, не взех лесно това решение. Но искам да сме заедно и това натежа като аргумент. Така че, може да сте спокойна, определено ще се грижа за нея по най-добрия възможен начин и ще се старая да правя живота и максимално приятен. За щастие, възможностите ми в това отношение са доста големи. Тя ще си тренира, ще си ходи по състезания и когато има свободно време, ще може да прави всичко за което някога си е мечтала, без битовизми, без притеснения ще стигнат ли парите до следваща заплата, без ограничения да си позволи нещо, защото е скъпо. Ако се разбираме, ще останем заедно, ако не се разбираме недай боже, както всички ще се разделим. Така че, както казах и в началото, страховете ви са напълно безпочвени. Хайде сега да я повикаме и да я успокоим, че нямате нищо против двамата да живеем заедно, а после ако желаете може да поканим и Леонов и да пийнем по нещо. Той си гризе ноктите пред вратата. Мисля че всички имаме нужда от по едно питие. Съгласна ли сте?
Майка и на Катя си изглеждаше все така притеснена, но нямаше кой знае какъв избор и кимна.
–Добре.
–Катя, ще покажеш ли на майка си апартамента? Аз трябва да свърша нещо и да поръчам Леонов да донесе храна, някакви желания...
Семейната вечеря мина с минимална доза оптимизъм. Елисавета го наблюдаваше напрегнато през повечето време, опитвайки се да го прецени що за човек е. Той демонстрира образа на спокоен, улегнал мъж, отнасящ се с любов и уважение с жената до него. Всичко е в детайлите, повтаряше им някога инструктора в армията и точно детайлите малко поуспокоиха Елисавета. Леонов щеше да се погрижи за останалото, винаги е лесно да убедиш някого в нещо, в което му се иска да вярва.