ХуЛите » произведение "Шума"

» Начало

» Ориентир

· Правила

· Указания

· Сдружение ХуЛите

· Издателство ХуЛите

» ХуЛи

· Изпрати ХуЛа

· ХуЛитека

· Архив на ХуЛи

- всички текстове

· Екипът си хареса

· Без коментар

· Потърси ХуЛа

» ХуЛитери

· Твоят профил

· Лични бележки

» Още Хубости

· ХуЛименти

· Електронни книги

· Видео ХуЛи

· Фото ХуЛи

· Речници

· Стъкмистика

» ПоХвали ни

· Наши бутони

· Реклама

» НаХуЛи ни

» Форумни ХуЛички

» RSS обмяна

дарения по сметка

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:

Нов: Anyth1978

Днес: 1

Вчера: 1

Общо: 14145

Онлайн са:

Анонимни: 565

ХуЛитери: 0

Всичко: 565

» още статистика

««

Април 2024

»»

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

[ добави събитие ]

Публикуващи администратори:

aurora

alfa_c

viatarna

Valka

anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:

hixxtam

BlackCat

nikikomedvenska

kamik

Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:

Administrator

С благодарност към нашите бивши колеги:

mmm

Angela

railleuse

Amphibia

fikov

nikoi

Шума

автор: elsion

Въздъхвам и прошумоляват тихо
листата на изстиващата есен;
от слънцето по тях пробягва кикот
и глухо от дървото се провесва.

Кошмарите предутринно утихнали
отново във дъха ми се заплитат.
Засядат в дробовете ми, забиват се,
отвътре блъскат, а отвън залитам.

И плочите в алеята ме спъват.
По рамките им никнат сухи листи.
Докато в тях увяхвам и потъвам,
паважът само кротко се усмихва.

Публикувано от anonimapokrifoff на 16.09.2016 @ 11:00:52

рекламирай този текст на първа страница

» Повече за
Поезия

» Материали от
elsion

Авторът не желае да се оценява произведението.

Отпечати текста

24.04.2024 год. / 02:47:58 часа

добави твой текст

"Шума" | Вход | 7 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия

Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Шума
от yoro на 18.09.2016 @ 12:44:54
(Профил | Изпрати бележка)

Удивлява ме способността ти да вдъхваш живот на всичко заобикалящо ни - предмети, природа. Сякаш искаш да се слееш с пейзажа и той да те абсорбира и видоизмени. Бягство от себе си, а може би търсе на нова версия на себе си, еволюирала и подобрена...Има цикли в живата, а способността да приемаш себе си, да се прегърнеш такъв, какъвто си, със всички слабости, грешки и минали провали е спасителна.

Re: Шума
от elsion (negesta@gmail.com) на 18.09.2016 @ 13:54:25
(Профил | Изпрати бележка)

Радвам се, че отбелязваш това, защото не бях сигурна, че се усеща отстрани. :) Според моя усет, човек е едно цяло със заобикалящата го среда, заплетен е в нея. Ако той е счупен - и предметите са счупени. Но дори да се приеме какъвто е, човек пак ще е огледало на света, а светът - огедало на човека. Въртележка от отражения, с неизвестен център на възприятията.

]

Re: Шума
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 16.09.2016 @ 14:41:37
(Профил | Изпрати бележка)

А паяците умълчани, плетат високо горе,
във ъглите, смешни, безполезни мрежи.
Далеч отдавна или пък съвсем до скоро
и аз изграждах, и таях във себе си копнежи.
Но както всяка черногледа, гневна есен,
с пристигането си убива ритуално лятото,
така и моите мечти замряха и само плесен
властва днес, в бездната на неосъзнатото...
Дочуваш ли понякога стъпки на кентаври по старите плочи?

Re: Шума
от elsion (negesta@gmail.com) на 18.09.2016 @ 13:39:55
(Профил | Изпрати бележка)

по каменните плочи есента
рисува тиха филигранна паяжина
от късно слънце и от златен вятър
- отблясъци сред сенките играят
и хвърлят фини щрихи по тревата,

а някъде, на мрачното във края,
шахматно се разтегля тишината
и в прашното на плочника потракват
затихващите стъпки на кентавър
:)

]

Re: Шума
от mariq-desislava на 16.09.2016 @ 19:02:25
(Профил | Изпрати бележка)

Ей това е текст с пространствена и функционална организация - започва отгоре, преминава навътре, докато накрая се срива "по-безгрижно от смърт" и си търси буквичките в най-дълбоките низини на "долу"-то. Страданието е от друго измерение и всъщност носи тайно познание за самите нас - как преодоляваме миналото или как то преодолява нас.:) Чувството за бавно изчезване, което лъха от съдържанието обаче, ме тревожи, защото вече сякаш се е превърнало в доминиращо светоусещане. Не ме слушай - не бива такива емпатийни същества (като мен) да се раждат, защото всичко преживяват, всичко преминава през тях, а колко може да побере едно човешко сърце.:)))

Re: Шума
от elsion (negesta@gmail.com) на 18.09.2016 @ 14:04:41
(Профил | Изпрати бележка)

О, моят анализатор :) Това не го бях забелязала - движението от горе надолу. Няма нищо страшно обаче - само плоска, безстрастна есенна картина в парка и жадно усмихнати плочки. :)

]

Re: Шума
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 17.09.2016 @ 09:43:13
(Профил | Изпрати бележка)

Този провесен от дървото кикот ме плени като онези дървени човечета- марионетки в детството! Кошмарите, които "отново във дъха ми се заплитат" са също впечатляваща метафора! Успяла си да създадеш усещане за жива дишаща есен! Браво, Елси!

Re: Шума
от elsion (negesta@gmail.com) на 18.09.2016 @ 14:31:17
(Профил | Изпрати бележка)

Кошмарът е изстинал кикот, провесен на тънка сънна нишка, на прашна веранда сред пустотата, с изпочупени от ветровете прозорци.
(Благодаря :)

]

Re: Шума
от tearfly на 17.09.2016 @ 11:57:44
(Профил | Изпрати бележка)

Чувствам едно затихващо веселие, едно спадане на температурата, но и като че ли търсено състояние на потъваща меланхолия. В същото време една обреченост. Нещо, което е било, отново идва и размества подредения пъзел. Ние сме всичко, което ни кара да се издигаме и потъваме, да търсим красотата във всяко едно състояние.
(Не)вероятно, а със сигурност, ще се връщам отново тук :)

Re: Шума
от elsion (negesta@gmail.com) на 19.09.2016 @ 17:21:07
(Профил | Изпрати бележка)

"Ние сме всичко, което ни кара да се издигаме и потъваме, да търсим красотата във всяко едно състояние."

Съгласна съм с всичко написано :)
а това последното си го взимам като светло напомняне в тъмни дни.

]

Re: Шума
от Bockpece на 17.09.2016 @ 13:57:23
(Профил | Изпрати бележка)

Четох го няколко пъти и все повече ми напомняше за нещо мое като усещане. Нещо като символичен близнак на твоето: :)

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=145227

Re: Шума
от elsion (negesta@gmail.com) на 19.09.2016 @ 17:36:48
(Профил | Изпрати бележка)

символичен близнак си ти значи - а тези кристални звънчета си ги вземам от раз като подарък за моя шут... силно студен образ...

(не знаех, че си СТРАХ... но то е заради много ми неизвинени отсъствия през годините и пропуснаните занятия ;)

]

Re: Шума
от rady на 17.09.2016 @ 14:36:28
(Профил | Изпрати бележка)

Изстиване, глухо, утихване, увяхване, потъване, кротко... Тези всички думички внушават на читателя едно тихо заглъхване на страсти, надежди, жизнени функции, любови, вдъхновения. Няма ни грам надеждица, което вече е опасно, Елси, за лирическата ти. Вярно, есен е, но дори в есента има живот. А в стихото ти единствено паважът се усмихва, тоест е жив. Страшно ми хареса, но ми е болезнено да чета такива неща.

Re: Шума
от elsion (negesta@gmail.com) на 19.09.2016 @ 17:42:19
(Профил | Изпрати бележка)

лирическа е, безплътна, носи на такива работи - това е хубавото на преноса :)

(... аз имам и красиви есени, но са някъде затрупани под много листа... т.е. страници :)

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а