Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана О, Първожрице на оранжево-черните ранноутринни терзания, пъплещи по кожата, която помни. Папирусът на неизказаното, който носиш е попил в грапавата си същност и последните капки емпатия, неотнесени от суховея на онова, което е било единствената причина кръвта ми да разпръсква лудост из всичките мои клетки. Някога. Преди милиони еони. Върви си и скрий ехото на спомените точно под сърцето си. Не, не протягай ръцете си, защото усещам, че волята ми е крехка и няма да мога да устоя на зова им, и аз също ще протегна моите, за да те докосна отново. О, сладък и трижди проклети миг! В нежния съсъд на твоите длани ли трябва да се крие паяжинният воал на покоя? Или по фините им линии трябва отново да гадая, дали всичко онова, което оставих наранено зад гърба ми, ще се прероди като заслужено възмездие с жестоко присвити зеници, в края на нощта ми? Красив като цвета на кактус, казваше ми... Но кактусът се оказа с отровен цвят, цъфтящ веднъж на 114 години, а по дългите шипове на стъблото ми се гърчат в непрекъсваща никога агония, телцата на безброй дъгооцветени колибрита. Колибрита, имащи имена като: Страх, Смях, Истина, Отричане, Злочестина...
Вече е толкова късно. Безвъзвратно, необратимо, разкъсващо късно... Остави ме и бягай. Ще изгориш в лавата на вътрешната ми болка. Захвърли стъклените си пантофки и бягай. Боса. През нажежените, зли пясъци. Огледалото е портала. Докосни напуканата му повърхност, вечният пъзел от липсваща съвест и забранени, но отдавна забравени пороци, и премини под непознатите звезди. Твоят свят е отвъд, докато моят прекрачва хребета си и небето му се срива с глухo ридание. В саркофазите си, мъртвите мечти бавно започват да отварят очи. Мракът е призован...
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 5
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 98457 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана" | Вход | 9 коментара (46 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от secret_rose на 24.09.2017 @ 16:53:47 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Опитвам да отгатна жанра. Мисля си - няма такъв. Тези текстове, публикувани в раздел "други" са някакво пето измерение... сякаш бъркаш с пръчка в кладенеца на душата си и ако нещо се е полепило по нея, когато я измъкнеш - записваш го.
Интересна е симбиозата със светлината... - веществото се променя неузнаваемо :) Може би видимо само за читателя. |
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от doktora на 24.09.2017 @ 17:20:07 (Профил | Изпрати бележка) | ...според мен е есе, прощавайте че се вмествам :) |
]
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от doktora на 24.09.2017 @ 17:27:06 (Профил | Изпрати бележка) | ...е, добре, приказна приказка харесва ли ти
Или да оставим автора да ни "отвори" порталите си, както си му е реда. :) |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 24.09.2017 @ 22:12:33 (Профил | Изпрати бележка) | Порталът вече е затворен. Завинаги. Горко на тези, които не са се спасили... |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 24.09.2017 @ 22:11:22 (Профил | Изпрати бележка) | :) Означава ли това, че за теб в океана има само китове? :) |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от secret_rose на 24.09.2017 @ 22:26:37 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Китове? Океан :) Океанът си ти, и аз, и китовете, и костенурчето, което вчера отмъкнахме от един глуповат турист, който го гледал дни наред в чешмяна вода и едва оживя. Днес плува на свобода. Океанът е свободата... Когато съзнаем, че всичко сме, настъпва тя. И после жанровете се размиват :))) |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 25.09.2017 @ 14:54:38 (Профил | Изпрати бележка) | Хм... имах някъде, някога един коментар към нечие произведение (или е било отговор към коментар под мое?!), в което бях писал за китове... Ще ти го постна, ако евентуално изплува (като кит) на повърхността на рошавата ми деятелност тук...
Туристите са глупави по презумпция, но защо ли си мисля, че това костенурче съм аз? |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от secret_rose на 25.09.2017 @ 20:42:03 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Моето костенурче чу морето и така се забърза, че забрави да ми помаха за чао :)
Колко е прекрасно, когато потъвайки в желани пространства съществата започват да пребивават в тук и сега, без да бъдат обременени от мисли за разни спасители :))) |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 27.09.2017 @ 13:15:52 (Профил | Изпрати бележка) | Костенурчетата не могат да махат - къси са им лапичките и още по-трудно се обръщат назад :) А спасителите... оф, имам си мнение за тях (особено за оня, Спасителя с голяма начална буква ;)). Насилственото спасяване е по-унищожаващо от поробването някой път... |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 24.09.2017 @ 22:10:11 (Профил | Изпрати бележка) | Жанрът ли? Не знам, но е страдателен... |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 24.09.2017 @ 22:09:27 (Профил | Изпрати бележка) | Много натуралистичен образ описваш, но пък от своя страна е пределно точен и обяснителен. Само дето водата ми е тъмна и мътна, и мислите, които полепват са от типа на дълбоководните риби - бъдат ли изтеглени на светлината от горния свят се пръскат... и болят... |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от secret_rose на 24.09.2017 @ 22:21:14 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Сайта така омесва коментарите, че не знам кое на какво е отговор, но се хванах за завинаги затворената врата... жегна ме :) после се сетих за принцеса Катара.
Пиши, писането освобождава... нещо или някого отвътре. Прозата ти е чудесна... |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 25.09.2017 @ 14:56:40 (Профил | Изпрати бележка) | Много затворени врати има в нашия кошер-живот... И все ни влече, това което е отвъд тях. Но понякога там дебнат чудовища... |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от secret_rose на 24.09.2017 @ 22:28:30 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Нали в това е и фатката :) - тотална, абсолютна промяна. Едно да умре, за да освободи място за друго...
Много спам. Не съм спамер :))) Прощавай... |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 25.09.2017 @ 15:00:10 (Профил | Изпрати бележка) | Аз не обичам промените. Еднопосочен оловен войник с минимален брой функции. Всеки нов прелет на птица над мен, всяка непозната сянка, всеки погрешен тон в песента на вятъра преобръщат мислите ми... Недей, не ми вещай промяна! Промените хапят, новото е страшно... |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от secret_rose на 25.09.2017 @ 20:44:50 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Светът е огледало, Ели, и когато гледам в кръвясалите очи на ужаса аз виждам единствено себе си. Не бих разпознала чудовището, ако не го съдържах. И понеже всеки ден го гледам, дишам го и живея в него, аз съм напълно безполезна за даване на съвети...
Но тук открих красота. Не ми я отнемай. |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 27.09.2017 @ 13:12:02 (Профил | Изпрати бележка) | Всеки си има чудовища във вътрешния си мрак. Едни такива лепкави и лукави, с алени пламъчета в леко дръпнатите си очи и обърната усмивка - като писък... И да, надничат от огледалата ни понякога. Не им давай да дишат от нашия въздух, а аз обещавам нищо да не ти отнемам. Та ние само заради едната красота дишаме... |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от libra на 11.09.2016 @ 18:48:49 (Профил | Изпрати бележка) | никой не може да избяга от същността си..
понякога красотата е проклятие дадено ни, за да ни наранява, добре че това изпитание съм го преминала вече, за това се осмелих да коментирам този болезнен текст, а не биваше..
|
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 11.09.2016 @ 19:54:05 (Профил | Изпрати бележка) | Преминала си през изпитанието на красотата? Красотата е вечна, само трябва да научиш очите си да преминават отвъд лустросаната повърхност на първозримото...
Но си права - ние, всички ние сме прокълнати! |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от libra на 12.09.2016 @ 12:59:45 (Профил | Изпрати бележка) | физическата красота имах предвид, прикована неподвижно /с видими или невидими въжета/и многократно изнасилвана и наранявана, физическата красота която привлича всякакви твари, щото ако не си красив, кой ще ти обърне внимание в света на хората..
радвай се че не си живял живота ми, защото само си мислиш, че знаеш какво е мрак..:)
а за огледалото..няма друг начин освен ако не събереш сили да го счупиш това огледало, /което пази отпечатък на болка/ на хиляди парченца и да ги разпилееш в различни посоки и тогава си вземи ново и не пускай кой да е да влиза и излиза през него :)
а иначе и за всеобща радост Красотата е вечна и не достигната..:)
:) |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 12.09.2016 @ 13:46:02 (Профил | Изпрати бележка) | Oф, то всеки трябва да се радва, че не е живял живота на другия. Но много пъти и собственият не е за предпочитане... А красотата... Нека си остане илюзия, неподлежаща на реално превъплъщение, защото камъни винаги има в изобилие...
https://www.youtube.com/watch?v=lDpnjE1LUvE |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от libra на 13.09.2016 @ 10:48:11 (Профил | Изпрати бележка) | мерси за клипа :) да убиеш нещо, което не можеш да достигнеш или не можеш да разбереш, било красота, било смях, било с камък, било с думи...лесно е и за съжаление в повечето пъти необратимо...
:) |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 13.09.2016 @ 15:41:25 (Профил | Изпрати бележка) | Инстинкт. Чисто човешки инстинкт - различното е заплаха и трябва да се убие, преди да ни зарази... Затова запази красотата в спомените на смеха, той практически е неунищожим :)))
Но хрумвало ли е някога, че ние сме нищо друго освен едни оставени на вятърната милост плачещи върби?
https://www.youtube.com/watch?v=MrnMg-t0CSM |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от libra на 16.09.2016 @ 00:51:14 (Профил | Изпрати бележка) | https://www.youtube.com/watch?v=UN94SitHBCY
:) |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 16.09.2016 @ 16:26:04 (Профил | Изпрати бележка) | Come dress me with your body, and comfort me
I dreamt of a dead child in my sleep
I wear a terrible mark in my head
my clean, white bed
It calls to me
I must lie down
and I want you to lay with me, in sympathy...
https://www.youtube.com/watch?v=zAkH37ylUm0 |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от mariq-desislava на 11.09.2016 @ 22:25:29 (Профил | Изпрати бележка) | Отговорът на Диана е може би (предавам по памет:):
За един миг ти се появи, украсен с белезите на младостта пред моя очарован хоризонт, но аз те оставих да потънеш в хаоса. Ти никога вече няма да излезеш от там. Стига ми, че съм запазила спомена за теб, трябва да отстъпиш мястото си на други същества, не толкова красиви може би, които ще роди буйният прилив на една любов, решена да не задоволява никога жаждата си сред човешката раса. Жадна любов, която би се самоизяла, ако не търсеше храната си в небесните илюзии: в края на краищата тя създава пирамида от серафими, по-многобройни от едноклетъчните, които гъмжат в капка вода, и ще ги обедини в една елипса, която ще завърти около себе си. През това време, ако пътникът, спрял пред зрелището на водопад, вдигне поглед, ще види в далечината едно човешко същество носено към зимника на ада от гирлянда живи камелии. |
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 11.09.2016 @ 22:46:20 (Профил | Изпрати бележка) | О, графиньо дьо Лотреамон, плътта на думите ти е омекнала след дългото ти нестинарско скитане. Събуди отново яростта да смажеш отрицанието плаващо около впримчените ни в тъга души... Любовта се плисва в страшна елипса на липсата на реално дишащите чувства. Тя има нужда от нашите постоянни грижи и грешки, но ние сме твърде слаби да ѝ се отдадем. Затова ще продължим да се скитаме. Нисши, нищи духове в лудата самота на неекзорсизирания ни мрак... |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от rady на 12.09.2016 @ 00:57:09 (Профил | Изпрати бележка) | Чувствам се като една елементарна зелена еуглена, случайно попаднала на върха на човката на най-малкото от всички колибрита. Но паметта ми е древна и затова ти казвам- строши това огледало, или пък се огледай в него и образите на Диана и твоя ще слеят в един. Може би твоят образ - застинал, леден и категорично самотен, изчистен от нейните нежни докосвания и отпечатъци. Този образ, прекрачил през портала, ще те окуражи да живееш и в мрака. И така... |
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 12.09.2016 @ 01:53:27 (Профил | Изпрати бележка) | Как успя да напишеш: "елементарна зелена еуглена", без да се изкушиш да го обърнеш в: еуементарна зеуена еуглена :)))
В бездната е тихо. Щурци няма, а вятърът е мъртъв. Слънце никога няма да погали тила на тъмносиния ослепял в неподвижността си глетчер. Категоричността се е преобърнала в емоционално нестройна и изродена от зависимости неудачност. Някогашната нежност и саморазрушението са се слели като сиамски близнаци в гротескно крива фигура. Всяко докосване е беззвучен писък, а отпечатъците са облени в черната сукървица на страха. Онова огледало, което споменаваш е скрито зад мръснобял параван. Но не поглеждай в него. Има пукнатина в горния ляв ъгъл... В бездната е тихо. Застинало и непроменимо... |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от somebody (somebody_s@abv.bg) на 13.09.2016 @ 12:27:17 (Профил | Изпрати бележка) | Гена, малка дисекция :)))))))))))) Изгубих се в сложните изречения и безброй образи. Красиви между другото :)))))))))) Пробвай да разделиш в прости изречения. На мен лично те въздействат повече. Цветните телца на колибритата пърхат изящно, но тези имена не им отиват. Първото изречение не може ли да започне без това "о"? Твърде е патетично :)))))
Ето тази част от цялото ми е напълно достатъчна:
"Вече е толкова късно. Безвъзвратно, необратимо, разкъсващо късно... Остави ме и бягай. Ще изгориш в лавата на вътрешната ми болка. Захвърли стъклените си пантофки и бягай. Боса. През нажежените, зли пясъци. Огледалото е портала. Докосни напуканата му повърхност, вечният пъзел от липсваща съвест и забранени, но отдавна забравени пороци, и премини под непознатите звезди. Твоят свят е отвъд, докато моят прекрачва хребета си и небето му се срива с глухo ридание."
Здрасти, Елинг :)))))))))) |
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 13.09.2016 @ 15:09:01 (Профил | Изпрати бележка) | Сега... Един голям :) Отговор. Относно О-то... Ами Обичам едрите и Обли О-та, вървящи в комплект с чуденка :))) Даже първоначалното заглавие трябваше да е нещо с много О, от рода на - Онова Огледало От Отвъдното Обричащо Опитите... и т.н. :)))), ама добре, че поне тук се спрях. Идеята беше тази творба да е нещо като продължение на псевдомалдорорски гримоар (http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=63140&mode=&order=0&thold=0), но понеже 90 % е Отговор към коментар от жена, Отново се появи Образът на Диана и стана и като продължение на Диана слиза от планината (http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=63140&mode=&order=0&thold=0), та затова, патетизмът беше задължителен, а простите изречения не са подходящи в случая. Един вид, това нещо, нарочно е в такъв стил, с дълги изречения и потрупано :))) с много думи и Образи.
Така е - едни за да стигнат от точка А до точка Б, избират директния маршрут, други искат да се наслаждават на пътуването и на прекрасните гледки наоколо и решават да минат по Обиколния и криволичещ път. Аз не съм от вторите :)) (щото не Обичам да пътувам), но понякога пиша така. Дошли са едни думи на камара, няма да ги връщам, я :)) Между другото и в реалния свят, често говоря по този начин :)))
А за имената... то и Ричард Груев, Гордън Люцканов и Аделаид Димитров не са нормални имена, ама обясни го на родителите им :))))
Ебаси коментара се получи, ама така става, като ме извадиш от света на бързите рими :))) |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от somebody (somebody_s@abv.bg) на 14.09.2016 @ 00:58:53 (Профил | Изпрати бележка) | Пиши, не ги връщай думичките. Между тях в един момент се раждат шедьоври :))))) Според мен "Диана слиза от планината" е едно от най-хубавите ти стихотворения. Днес римите ми ги няма :))))))) Спокойна нощ, Гена :))))))) |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 14.09.2016 @ 13:10:25 (Профил | Изпрати бележка) | Образът на Диана е проклятие,
изгарящ всяко мое възприятие,
ненаситен, гневен и плътен...
Като огън, като гръм, като тътен... |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от elsion (negesta@gmail.com) на 13.09.2016 @ 21:20:26 (Профил | Изпрати бележка) | там
на ръба между огън и лед
няма аз и ти
само тихо избликва живот
ела
здрачни скитнико
ела
забрави
разпилей се |
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 14.09.2016 @ 12:56:09 (Профил | Изпрати бележка) | понякога един живот не стига
и всеки ручей
обръща се на пепел
понякога и копнежът
потъва в мрака
но здрачът засега е нежен
поглеждам към луната
и те чакам...
бях ти обещал комета
помниш ли...
|
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от elsion (negesta@gmail.com) на 23.09.2016 @ 14:27:54 (Профил | Изпрати бележка) | понякога един живот
не стига
пътеките остават неизминати
и думите мълчат, недоизказани,
а мислите - нестихващи
стареят...
остава време само за раздели,
за сплитане на пръстите
по мръкнало,
за лунни стъпки в звездното на вятъра
...бъди до мен,
на стъпка от небето,
докато с нежен звън нощта се рони
под знака на изчезваща комета
:) |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 23.09.2016 @ 15:59:21 (Профил | Изпрати бележка) | Това е много, много хубаво, Ел... Що не го пуснеш самостоятелно да броди из сайта? Ще е кощунство да се опитвам дори, да му отговарям... |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 14.09.2016 @ 11:32:30 (Профил | Изпрати бележка) | Докато се почувствах в древна Атлантида, се озовах в един свят-гротеска пред огледалото на Алиса. Дуален свят, дуални избори, но резултатите имат своя памет и болка. Красотата на кактуса е от ден до пладне, трябва ли отровата да надделява...Или в себеотричането е новото рождение...- просто размисли
Поздрави! |
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 14.09.2016 @ 13:03:17 (Профил | Изпрати бележка) | Алабастрова Алиса в Атлантида на алиенацията. Дуални огледала, плоскоизмерни мисли. Копнеж, стремеж, ламтеж, на вретено да се убодеш и да умреш...
Ами, честно казано - да, отровата надделява. Почти винаги...
Поздрави и на теб :) |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от kameja на 21.09.2016 @ 19:28:52 (Профил | Изпрати бележка) | В кои времена се отнесе или излезе извън времената? |
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 21.09.2016 @ 21:55:03 (Профил | Изпрати бележка) | Извън познатите пространства на онова, което удобно наричаме нашето време и където се припознаваме в чужди видения... Лутащи се в празнотата бледни сенки...
Обичам да дообличам стари коментари с нови думи и така се появяват такива неща :)))
Писах ли, че се радвам да те "видя"? Май не... Радвам се, че се отби, kameja :) |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от kameja на 21.09.2016 @ 22:49:01 (Профил | Изпрати бележка) | И аз се радвам на срещата под сенките на звездите, където сме различни от образите си в познатото време... |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 21.09.2016 @ 23:35:43 (Профил | Изпрати бележка) | Под сенките на звездите... Носиш ли си огледало? |
]
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от shrike на 22.09.2016 @ 10:24:52 (Профил | Изпрати бележка) | ...о, група, о фунтиуще търлингдроме... какато е казал поетът.
Този текст ме разстройва. Първо - има спомен за Диана /патка!/. А трябваше да е Персефона. Второ - огледалото е полупропусклива мембрана. Демек само в едната посока работи. Колибритата ги харесвам. Искаш да се спасиш от любовта, но няма как. И затуй не призовавай мрака! Няма да помогне. |
Re: Сред топящата се мъгла на забравата, огледалото помни Диана от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 23.09.2016 @ 12:41:03 (Профил | Изпрати бележка) | Е, поетът е казал и "... И хупшожно ме подрангли с къдравите си биндълуърдли...", тъй че...
Сега що се разстройваш за глупости. Първо - Диана ми е смес между събирателния образ на перфектната и съответно несъществуваща жена и една реална личност. Т.е. се явява някаква мечта, за която мога да си пиша колкото си искам, без непременно да умирам в страдания от нейната леденност, но пък постоянно ми бръмчи в главата ;). Второ - огледалото работи във всички посоки, изобщо е много странно изобретение и никога не се знае какво се крие от другата му страна (въпреки, че обикновено там дебнат чудовища) - http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=62877 - много си го харесвам това, но явно никой друг не го харесва :)) Трето - мани ги колибритата - незаслужено повишени в ранг насекоми. Пъстри въртоглавци :) Любовта (това е четвърто и последно) е надценена, а освен това и не съществува. Дори и да приемем, че я има, при мен тя се проявява като ноцебо :) Докато мракът е истински, жив и заповядващ! |
] | |