автор: daro

Седи на пейката във парка,
а тялото е свито на камбана.
Главата му тежи с категоричността
на спряло бронзово махало.

Навярно спи.
Сънува дом в недрата
на глъхнещи подпочвени води.

Или сънува малка стая -
убежище от четири скали,
достатъчни за тъжното му тяло,
за две торби
и за бутилката с водата.

Допускам, че съм неговата сянка,
опряла челюстта си върху дланите...

... ужасно ми се спи,
ужасно ми се спи...

Тогава чувам звън
и звън по звън броя лъчите
на хората, отиващи към храма.

Така бездомниците отброяват дните си.

От всеки пулс по нещо си отива
нанякъде,
чрез сънищата ни навън...