автор: djudjii

Ще ми мине, със сигурност. Знам.
Като лятна настинка ще мине.
Като дъжд изведнъж завалял,
траещ няколко мънички мига.

Ще останат навярно следи...
Любовта с нас така си играе.
На сбогуване остри стрели
впива в мислите, там да дълбаят.

Светъл спомен, отминал, за рай,
на кравайче ще свива телцето си
всяка нощ. Пак и пак... до безкрай,
ще писука и драска в сърцето.

За камбанния звън отпреди
само ехо с тъга ще напомня.
Ще ми мине, ще спре да боли...
Знам.
Но как днес да спра в мен пороя...