автор: zaichoka

Боледуват ми нощите.
Дните – и те.
Плачат очите –
открито небе.
Връзвам си
мислите
за песента
на щурците -
отлитнали, уж,
а връщат се
в дните.
Вземам те
в шепи,
молейки
мен да боли.
Събирам ти
болките,
нека в мен
да кърви
мисълта,
живота,
съдбата.
Гледам,
на лакти
умората
до тебе пълзи,
в моето сърце
ще я прибера,
позволи ми,
нека там да
мълчи.
Ти си моя молитва,
прости,
ще измоля
от ангел,
от дявол,
от Господ,
нека мен умори.
С теб на устни
ще шептя,
ти си длъжна
да бъдеш, да си!
Моя молитва,
ти остани,
аз ще си ида,
нека тишината
мълчи.