На mariq-desislava
Докато танцуващ в тактове
от никой досега нечувани,
но странни и неравноделни,
вземи и с поглед избродирай
по кожата ми апокрифна карта -
без път за връщане обратно,
без легенди и ненужни обяснения,
защото синклиналите на сърцето ми
са в тъмнорозови нюанси
от кръвта на общата ни любов -
острооката, безмилостна хищница,
убиваща и бавно възкресяваща...
Слей чудната крехкост на плътта си
със слабостта на моите пръсти
и нека звездите да стенат
в неуютните си стръмни ложета,
а ти изгрей в усмивката си -
единственото слънце, от което се нуждая,
последна моя, неслучена илюзия.
И знай, че винаги ще те последвам...