Ти идваш пак,
неканен гост
във моя сън.
Държиш да дишаш
във врата ми,
преди да ме удариш
....с гръм.
Разбъркваш ме
като кафето сутрешно
и то ли ти горчи така?
Утайката къде изхвърляш я?
Да знам къде да търся
своята душа.
Сълзите ми -
мажи ги на филийка.
Да ти нахранят
егото голямо.
Не искам аз да ти се случи
нищо.
Преглъщай ме!
Внимателно!
На залъци.