автор: bbobbibgbs70

Сега си спомням всичко,
чувам и смеха ти.
В очите ти откривам
красотата,
изгонвам самотата
и не мога
да се преструвам
с нея, че живея.
Когато те погледна
си представям,
че полетял съм
шеметно високо
и искам да остана
там където ти ме
издигна и звезда
запали.
Аз съм луна, такава
ще остана,
изпъстрена със блясък
и надежда.
Обичай ме-със мен
бъди и вярвай,
че ще ни има
влюбено-красиви.
Над мостове, морета,
океани, ще бъдем с теб
вълшебни и щастливи.
Ще те целуна
и ще си замина
аз огнено обичан
и кристален,
за да те има
и без мен
щастлива.
Тогава ще съм
светъл и
усмихнат
със твоята усмивка
ще се смея
и в нейната горчивина
ще виждам,
че съм си тръгнал
точно и на време.
Красиво-тъжен
сам във любовта си,
а тя остана моята
надежда
във песента от
мене неизпята
ти чуй гласа ми
утринно запален.
Той само ще ти
каже мълчаливо,
че си красива
и вълшебно млада.
Аз само коленичил
ще повярвам,
че скрито бродя
и без теб не мога
и няма да измислям
въздушни и
невидими проблеми.
Ще клекна бял
и кротко ще призная,
че те обичам и
без теб не мога.
А ти ще си изпила
оцеляла
на любовта изгарящият
огън. Когато вече
няма да ме има,
ще си щастлива,
шеметно – красива.
Тогава ще си спомня
обичта ни.
Ще седна край реката,
ще поплача.
И щом мъжът във
мен възкръсне
страстен,
ще те прегърна
и ще се завърна.
Във блясъка
на зениците
живи,които
са запалени
във здрача.
Ще те целуна,
както те целувах
и ще се гмурна
в топлия ти поглед,
където съм орисан
да живея.
Там и ще отида –
старомоден свещник,
очаквам вятър
за да се пробудя,
когато ме обичаше
красиво
със любовта си пак
да ме запалиш...
Със обичта си
пак да ме
запалиш...
И да ме заобичаш
с бившата си обич

2016

Боян СТАНИЛОВ