Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] |
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Тежкият възторг да бъдеш жив" | Вход | 16 коментара (42 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
RE: Тежкият възторг да бъдеш жив от roza1 на 28.08.2016 @ 16:59:54 (Профил | Изпрати бележка) | Кой би дръзнал да опитоми небе!?
Липсваше ми М.Д. |
Re: Тежкият възторг да бъдеш жив от ganima60 на 28.08.2016 @ 19:20:35 (Профил | Изпрати бележка) | Знае ли някой какво има в края на пътя?Спокойствие,тишина,вечност,среща след дълга раздяла?
Сред прашните галктики може би има друг живот?
Здравей,marig-desislava! |
Re: Тежкият възторг да бъдеш жив от tearfly на 28.08.2016 @ 11:08:18 (Профил | Изпрати бележка) | Аз съм "за" небето, което не иска да го опитомяват. Според мен и там е като тук - трупаме знания и си носим куфарите. Заглавието ти ми въздейства като едно друго заглавие "Непосилната лекота на битието" на Кундера. И щом има една стиска любов, това пътуване си заслужава. Дотогава ще репетираме и танцуваме всички причудливости на живота и ще пишем за тях. И "отвъд" ми звучи пеперудено, когато ти го казваш. |
Re: Тежкият възторг да бъдеш жив от Kanegan на 27.08.2016 @ 18:44:33 (Профил | Изпрати бележка) | Тук възторга ни е тежък като кръст...Все ни тежи да се посветим на Любовта от Вечността, на Истината от Древността...Много те измъчват такива екзистенциални въпроси за отвъд-хм, какво да ни е страх?Всеки си носи торбата с Любов, Мъдрост и Истина, която е трупал като нектар в душата си тук на земята!Не е от значение какъв си бил, какво си правил, само какво си сбрал като опитност.Харесва ми откровението ти- ...единствен страх, човешки .Жертвен танц на живота-на егото ни. И финала е- стиска любов!Мъничко, с две думи всичко казва- проникновение!БлагоДаря mariq-desislava !!!
|
Re: Тежкият възторг да бъдеш жив от rady на 27.08.2016 @ 23:52:25 (Профил | Изпрати бележка) | Не се страхувай, репетирай, репетирай! Ще бъдеш виртуозна в жертвения танц! Току виж те харесал животът и ти подсказва отговора на онзи въпрос. Тази последна стиска любов е сигурна! |
Re: Тежкият възторг да бъдеш жив от elsion (negesta@gmail.com) на 29.08.2016 @ 11:40:55 (Профил | Изпрати бележка) | (Черногледство ли долавям ? :)
под смазващата тежест на невъзможностите
по хоризонта на събитията
смъквам едната си ръкавица
(свръхплътни са доспехите на отчаянието)
да ти помахам искам,
да ме вземеш ... може ли
на автостоп ?
(може ли, може ли, може ли? ;) |
Re: Тежкият възторг да бъдеш жив от Bockpece на 29.08.2016 @ 12:01:01 (Профил | Изпрати бележка) | Като жреци са полегнали
дърветата с есенни тела,
а тебеширеният Бог от асфалта
смига ласкаво, приел формата
на нащърбено слънце.
Небето все така си ругае пияно
и отрязва крилете на всеки,
дръзнал да го опитоми.
Жертвеният танц на живота
е безкрайна репетиция,
защото няма нищо,
нищичко оттатък,
освен една стиска
любов за из път.
това, мери-дес, за мен е перфектният текст, другото е може би начало на ново стихотворение :))
знаеш, че те харесвам, нали :)) |
Re: Тежкият възторг да бъдеш жив от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 29.08.2016 @ 14:53:11 (Профил | Изпрати бележка) | Докато танцуващ в тактове
от никой до сега нечувани,
но странни и неравноделни,
вземи и с поглед избродирай
по кожата ми апокрифна карта -
без път за връщане обратно,
без легенди и ненужни обяснения,
защото синклиналите на сърцето ми
са в тъмнорозови нюанси,
от кръвта на общата ни любов -
острооката, безмилостна хищница
И знай, че винаги ще те последвам... |
Re: Тежкият възторг да бъдеш жив от somebody (somebody_s@abv.bg) на 30.08.2016 @ 01:13:37 (Профил | Изпрати бележка) | Няма лошо в съмненията и репетициите, ако си се докоснал до стиската любов. С този финал целият текст светва и всичко изписано преди това избледнява, защото точно в това е смисълът. Открила си пътя към познанието, Дес. Ръждясала казваш. Не вярвам :))))))))))) Истинският благороден метал не ръждясва.
|
Re: Тежкият възторг да бъдеш жив от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 31.08.2016 @ 20:43:49 (Профил | Изпрати бележка) | Така е, какъвто танца, такова и отвъд...
Сърдечни поздрави, Дес!!! |
Re: Тежкият възторг да бъдеш жив от libra на 01.09.2016 @ 21:50:58 (Профил | Изпрати бележка) | аз си харесах това:
и да пребродя всички прашни галактики,
пак ще си остана ръждясала звезда,
старателно прикрила бокала древен
на единствения страх човешки,
че няма да ни има и отвъд.
Жертвеният танц на живота
е безкрайна репетиция,
защото няма нищо,
нищичко оттатък,
освен една стиска
любов за из път.
:) |
Re: Тежкият възторг да бъдеш жив от daro на 02.09.2016 @ 16:36:30 (Профил | Изпрати бележка) | спомних си, че преди стисках в джоба си едно камъче за из път
... след това станах дневен безджобник - скакалец по асфалтови звезди
... преминах и през нощния скиталец, с лодка на безкрая
... сега стоя намясто в откровеността и отброявам дните -
миг от календар без дати ли съм...
или не съм
...ей така възторжено и ти ми звучиш, звездна моя сестро -
жива да си ми :)
...(.) |
Re: Тежкият възторг да бъдеш жив от sia на 02.09.2016 @ 21:07:11 (Профил | Изпрати бележка) | Теб ще те има отвъд, Деси, ще те има :)
И любов ще има.
Прегръщам те. |
Re: Тежкият възторг да бъдеш жив от Sabin (velichko_enev@abv.bg) на 04.09.2016 @ 08:54:14 (Профил | Изпрати бележка) | И като изстрадал клошар , стискам здраво душата си ,измъкната от контейнера на живота и и я върщам на мястото и .При звездите уплашени от смелостта ми. |
| |