автор: shrike

Нахвърляни късове wishful thinking по улиците на Стокхолм. В меки багри на къпини, касис и боровинки.
Зеленто на очите ми уж свети като маяк насред заспалите морета с цвят на пустинни невени. Случайни минувачи настървени поглъщат, смилат набързо и бягат сити в обятията на изоставени псета. Ръцете ми залепват по високите облаци на тези тъй дълбоки Стокхолмски небета. И мачкат, месят нежно и майчински, обгръщат 360-те небесни градуса, дорде под натиска им надеждите ми втасат бухнали като великденски козунаци. Крехкостта им е само привидна. Трябва да впия зъби и да спра времето, за да изпия пухкавата им илюзорност. Няколко светкавични кадъра с безрадостна светлина, в които напъхвам тъгата си и се мятам на влака. Делничен влак. А можеше да е като нощен... Отварям прозореца и оставям на вятърната фуния да засмуче косата ми. Ставам и аз вятърна. Последният къс се е превърнал на кървава каша.