автор: tearfly

почиствам до блясък диханието и зъбчатите ти терзания
отвори ми вратата към всички звезди
за да разсея мъглите
заспиват цветята догонили въздуха от дробовете ти
сънувам до теб лавандулово случване
и танцуваме с рецитиращите любов лунатици
безмилостни думите кладат огньове
и изгарят блудстващите магии забравили истината
че пътеката винаги свети намерила стъпките ни
че няма начало и край това което е на ръба на бръснача окамов*
и не умножаваме същностите
за да се поберат и в най-големите ни мечти
стига ни само трохата любов
която нахрани и гладните
днес
притихнал е вятърът
докарал онази зелена капка котешко в ириса ми
която танцува с лалета и сънища и мечтае за смарагдов тропически бриз
събуди се от звуците на клавесин излизащи от морето
където на брега сме две песъчинки устояли на бурите

__________________
* Бръсначът на Окам - Уилям Окам е бил философ и францискански монах, живял аскетично. В неговите трактати се залага на принципа, най-популярният като формулировка е : "Не умножавай същностите повече от необходимото." или "Безполезно е да влагаш в нещо повече, ако можеш да го направиш с по-малко."
Окам не е първият, който се е занимавал се с тази идея, не е и последният. "Бръсначът" е метафора: Най-простото обяснение е за предпочитане, останалите се изрязват като с бръснач.