автор: rady

Било ли е, ще бъде ли - не зная.
Разпитвам ветрове меланхолични,
отлъчени завинаги от Рая,
но отговорите са алогични.

Избягах аз, избяга ти. На колко
парчета огледалото се счупи?
От облекчение, или от болка,
небето сви се във една хралупа.

Запомних те, запомни ме. Измамно
цъфтят цветята носталгични,
пътеките обратни ме примамват,
но вече всичко е различно.

Изгубих се, изгуби се. Но в края
на каменната улица се виждам -
заключена съм в каменната стая,
реката с мъртвата вода приижда.