Отекват звуците
от падащите борови кори.
Подобно на секач,
кълвач руши повърхнината.
Поспрял се е животът
подобно какавида във пашкул,
стаена под кората.
Стоиш отпуснат – неподвижен
в обемите от кислород.
Трептенето на въздуха напомня
за онова тъй непосилно разстояние –
от тебе до короната.
От корените просто ще свариш отварата
на спомена,
предпазващ те от крайни състояния.
И после ще се унесеш,
ще си представиш -
на равното редиш греди за къща,
ала оставяш проход помежду им,
където често ще се връщаш,
в прохладата на твоето
изтекло време.