автор: apostola

Аз мислех за живота с тебе по- натам,
когато сложих брачната халка.
Дали пък утре няма да остана сам
без теб при спряла на часа стрелка?
Сега откривам, че без теб съм нищо аз
и искам моята стрелка да спре.
Живялия с годините във мен Пегас,
тъжовен с мене утре да умре.
Но ти оставаш, мила, още на света
живота си със мен да оцениш.
Дали живота бил е с мерника в целта,
да се гордееш ти или- свениш.
Не се превърнах може би за теб в герой...
Не стана най- щастлива на света,
макар да имах аз идеите безброй
и всяка вечер стих да ти чета.
Настанаха подкупни, тежки времена
и сме на "ходом" в тъжните ни дни.
Огъват се и мъжките ми рамена-
отвсякъде ни духа и хладни.
Но в общия ни път и в сговор ден и нощ,
и двама плувахме в потока сив.
И в къща с двор,и във градинка с малка площ
ти бе щастлива и аз със теб- щастлив!