автор: pavlinag

Цял живот съм била.
И когато се влюбих
и ти станах жена.
И когато разбрах,
че ми кръшкаш понякога.
И когато от яд
в тъмнината съм плакала.
И когато реших
да се взема в ръцете.
И когато избрах
да си пазя сърцето.
И когато умът си
на свой ред загубих,
и отново, но в друг,
след години се влюбих.
И когато пораснах,
на стари години.
И когато със злото
лице в лице се разминах.
Все съм искала аз
да командвам парада.
Аз да казвам последна.
Аз да давам награда,
опрощение, мъдрост,
сила някаква, плам.
Но сега ми се ще
на тебе да дам
мойта слабост
и моето подчинение,
само заради едно
твое благоволение.