автор: Marisiema

Пожарът слънчев шири се, изгаря
в тревата стъпките, оставени от мен.
и в дните, августовските, с жарава
красивите ми, сладки мигове отне.

Коравият му образ вярата ми гони.
Земята жадна с мен ридае - залиня.
Сърцето, свито и измъчено, се бори
със лятната, безмълвна, тежка мараня.

Морето гали бреговете - вече уморено.
Солената вода надеждите изми.
И чувствата, мечтите ми големи
разбиват се във пяната на остър риф.

Обичаното лято с четка запламтяла
забърсва цветовете ярки в мойте дни.
Бледнеят мигове желани в сиво-бяло,
а слънцето нахално към залеза клони...