автор: LeoBedrosian

басня

Живели в една стая муха и комар.
- Няма по-добър летец сред насекомите от мене - хвалела се мухата.
- Няма по-добър физик сред насекомите от мене - отвръщал на хвалбите ѝ комарът.
- Толкова си бавен и непохватен в летенето, че ще те хване и детето му - присмивала му се мухата.
- А ти си толкова непретенциозна към менюто си, че се храниш дори с изпражненията му - притягал папионката си комарът и гледал мухата с пренебрежение - аз мога да усетя и една стотна разлика в температурата и да открия най-плитката вена, от която да смуча кръвта му.
- Какво толкова ми се дуеш, моят ензим е десет пъти по-силен от твоя и разяжда дори космите му - не му остава длъжна мухата.

Така продължавал спорът между двата инсекта, докато видели, че от него нямат полза. Затова се споразумели мухата да тормози стопанина на къщата през деня, а комарът - през нощта, за да не си пречат. Тоя тормоз продължил дълго, докато една вечер двамата заговорници видели стопанина да внася странен уред в стаята. След като го включил от уреда се разнесла упойваща миризма на разлагаща се плът и да се процежда най-омайната и примамлива светлина. Мухата, замаяна от миризмата и комарът, хипнотизиран от лилавата светлина тръгнали като упоени към източника им. И тъкмо да се доберат до така желаното място ярка светкавица избухна и остави малка купчинка пепел от телцата им.

- Пък аз нито мога да летя, нито съм добър в химията с ензимите. А за термодатчици да не говорим. Различавам само топлото от студеното. Ама тая джаджа заслужи всичките си десет лева, дето дадох за нея - избръщолеви човека и изключи вълшебния уред.

Поука: Не е важно да си добър в науките или уменията. Понякога десет лева вършат чудеса.