автор: loisir

А-ха да си тръгна,
се връщам.
Крачка напред,
се обръщам.
Ще изчакам,
къде си,
къде да застана,
да няма как да пропуснеш.
А-ха да ти кажа,
се сещам и млъквам.
Мълча.
И се чудя.
От веднъж
нищо няма да стане.
Повтарям.
Потретвам.
Развалям режима.
Трябва да тръгвам.
Ако случайно,
без нагласяване,
се окаже,
че се пресрещнем...
Какво пък?
И утре е ден.
От утре,
от понеделник
ще те забравя.
А-ха съм го казала.
И ето, че случва се
пак да те видя.
Пак...
Кажи ми да млъкна.
Тръгни си завинаги.
Аз просто случайно
минавам от тука.