автор: apostola

Небето облаците си брои.
Луната вечер ги пасе.
А слънцето им шапката крои
във междузвездното трасе.

А нощните светулки са звезди
и над земята те висят.
Чертаят метеорите бразди-
просторите така красят.

И тука- на земята- се роди
божественият син Христос.
И той със ангелите ни сроди,
но ни постави и въпрос.

Тогава тук- сред земните злини,
защо го Юда-та предал?
До днес човечеството е с вини
за най- вселенския скандал.