автор: Marisiema

"Отиде си..."Прошепна тихо.
Отпусна бавно тръпнещи ръце.
"Момчето толкова е младо и красиво!..."
А болката сърцето му боде...

Живееше наблизо - както се налага.
При повик бързо да се отзове.
За болницата "женен" безотказно.
А близките му - самотата ги пое.

Приятели, вечери - няма време?!
Пропускаше и празниците на децата.
Но дойде времето морето да прелее -
остана сам със болката,тъгата...

Край него винаги било е трудно.
Душа е нужна, обич, съпричастност,
сърце да носиш всеотдайно, чудно,
утехата да бъдеш в дни коварни!

...А младото момче с очите сини
го гледаше със ужас, изумено...
Защо на него трябва да се случи?!...
А майката?...Тя иска си детето!

Различно мъката извира от очите.
"Убиец", каза му една с юмруци.
Не знае, милата, че е направил всичко,
че се е борил и го преживява трудно...

А други тихи, сетен дъх стаили.
"Разбирам",казват,а в сълзи лицето...
Крепят го мигове победни и щасливи,
когато коленичат и целуват му ръцете?!...

И днес,измъчен, изтощен, по навик
записа времето на смърт и ...тръгна.
Умората върху му с трясък се стовари
в дома му в мрак, самотен и помръкнал.

Погледна в огледалото - блед образ.
Дори окото затрептя конвулсно.
Дали инсулт, или пък само е умора?
Сега ще спи, почивка му е нужна.

...Но в миг дочу, че някой вънка стене...
В агония се мъчи, свил се до дървото!
И... пак бегом, обдишване, линейка...
.............................................
Отново тази трудна битка за живота...