автор: pavlinag

С прохлада
на нечакан вятър
си спомням
бъдещата нежност
и с пожелание
за щастие
поглеждам в сенките
на улица,
където с теб
веднъж се срещнахме,
а после много пъти
мислено
с горещи погледи
стопявах
пространството,
за да те видя.

Не ще ми стигнат
само ласки.
Ще трябва да си спомням още
и как блестя
тогава слънцето
и как под шарените сенки
играехме си със ръцете
на криеница,
а пък думите
кодираха за нас судоку,
което никой не разбираше.

А спомените бяха птици,
накацали
до нас на пейката.