автор: tvoiapoznata

Лилия се разхождаше нервно из просторния кабинет.
Андрю и Сергей следяха разтревожено жената. И двамата бяха тук от сутринта. И двамата не знаеха какво да направят. Рядко виждаха шефката си толкова побесняла.
Не беше спала, откакто се бяха разделили с Владимир. Което правеше вече повече от денонощие.
И как можеше да спи?
Тя вече кроеше планове как да защити дъщеря си от него.
След цял ден на крак, Лилия трябваше да признае, че нищо не е измислила.
Сергей и Андрю бяха единствените присъстващи на слабостта й. Мъжете изглеждаха изтормозени. Ситуацията беше сериозна. Роуз нямаше почти никакъв опит и всички го знаеха. Тя приличаше много повече на цивилен, отколкото на войник от школата Лори. Но беше от школата Лори и враговете й го знаеха отлично. Ако Владимир искаше да узурпира властта в България, беше съвсем очевидно, че трябва да обезвреди първо нея.
Лилия сгреши. Беше оставила Владимир да я подведе. Беше оставила дъщеря си незащитена.
Тя най-накрая се отпусна на един стол и промърмори.
- Какво да направя? – Андрю я погледна в очите.
- Не знам.
- Разбира се. Сергей? Ти го познаваш добре. Как да го изиграя, по дяволите?
- Не можеш, Лили. – Лилия сякаш се смали още повече на стола. Скри глава в ръцете си и въздъхна. Беше крайно разстроена и не го криеше. Нямаше нужда да се крие от най-доверените си хора. Не и сега. За пръв път от толкова години борба се почувства слаба и безпомощна. Мъжете мълчаха и чакаха да се съвземе.
- Как можа да ни изиграе, по дяволите? – Гласът на Лилия беше изпълнен със злоба. Беше изгубил силата си и показваше цялата натрупана умора през годините, но не вещаеше нищо хубаво.
Андрю погледна бегло Сергей, двамата бяха превъзмогнали враждата помежду си. Сергей разбра безмълвното послание на приятеля си и поклати глава.
- Много ще е трудно да го изиграем. Владимир ни познава. Израстна при нас и е силно мотивиран.
- И е много умен. – Съгласи се Андрю.
- Няма какво да се лъжем. В момента той държи всички козове.
- Не всички козове. – Обади се Лилия мрачно. – Роуз се чувства добре в неговата компания.
- Какво? – Попита глухо Андрю. Вече беше сигурен, че не иска да чува отговора.
- Казвам, че за да се чувства толкова добре, сигурно има причина.
- Лилия! – Андрю започна да се отчайва. Сергей беше стиснал ядно устни, но за сега мълчеше упорито. – Какво си направила?
- Нищо лошо.
- Предлагам ти да започнеш да говориш, Лили. Сега! – Сергей се обади най-накрая, по-страшен и от буреносен облак. – От къде знаеш, че малката е добре?
- От Олег.
- Олег от къде знае?
- Бранко му е казал.
- По дяволите, Лили! – Сергей избухна. – излагаш Роуз на риск.
- И как точно я излагам на риск? – Не му се даде Лилия. Андрю се беше отпуснал отчаяно на стола и гледаше празно.
- Владимир вече я подозира. – Просъска Сергей. – Ако заподозре, че Майк и Бранко не играят по неговите правила, ще си го изкара на Роуз.
- И какво повече може да й направи, Сергей? Да я убие?
- Лил! – Андрю викна сериозно. Лилия се усмихна за първи път. Усмивката й беше жестока.
- Роуз може и да не е обучена, но в момента до нея са истински професионалисти. Или се съмнявате в качествата на Бранко и Майк?
- Рискът е прекалено голям.
- Нали не очаквахте да стоя безучастно?
- Правила ли си го някога? – Андрю все още беше ядосан. И двамата бяха.
- И от кога е така? – Сергей почти изръмжа.
- От началото. Пратих Бранко с ясна задача. Двамата с Олег са добър екип.
- Майк знае ли?
- Не. Прекалено е пристрастен.
- Да, държи на Роуз, както и ние.
- Знам, Сергей. За това ви оставих на тъмно.
- Може ли да се върнем на главното. Роуз е в беда. Проблемът остава. – Промърмори Андрю.
- Да! – Лилия се натъжи отново. – Прав си. Единственото, което научих от Бранко е, че Владимир се грижи за Роуз много. Но не й споделя нищо, държи я на тъмно. Няма й доверие.
- Страхува се, че ако има повече информация, ще я използва срещу него.
- А тя ще го направи.
- Разбира се. Роуз действа със сърцето си, не с главата си.
- Не си прав, Сергей, не я подценявай! Аз действам със сърцето си. И двамата ще се съгласите, че след Алек, по-разсъдлив и разумен човек от Роуз не познаваме.
- Това сега няма значение. Каква ти беше идеята с това да вкараш Бранко като информатор? И какво можем да извлечем от това?
- Чудя се, Сергей, дали Владимир не е решил да ни подведе и дали целта му не е била крайно различна? Способен ли е на това? – Сергей поклати глава.
- Той е много умен, Лили. Успя да преметне цялата гилдия в Европа не със сила, а с хитрост. Това отговаря ли на въпроса ти?
- А ти следиш ли мисълта ми?
- Да.
- Възможно ли е през цялото време Владимир да не е искал да притисне мен и теб, а да се докопа до Роуз?
- Нещо куца в теорията ти. Роуз беше на негово разположение, веднага като завърши Академията. Заради малката случка с него тя се отказа от нашата защита и Владимир го е знаел през цялото време. Защо е чакал толкова?
- А защо да бърза? Сам каза, Роуз е била незащитена, той е следял живота й. Трябвало е да засили позициите си.
- Чакал е смъртта на Марк.
- Именно.
- Планирал е да завземе бизнеса му.
- Той не го отрече.
- А Роуз?
- Ние го откъснахме от момичето и той си тръгна. Но дали се е примирил? – Лилия поклати глава. – Аз го вярвах, вие го вярвахте, дори и Роуз повярва в това, но Владимир? Започвам да се убеждавам, че е по-арогантен и от Алек и Марк, взети заедно. Явно не се отказва от това, което му принадлежи.
- Роуз не му принадлежи!
- Така ли, Андрю? И според кого? До колкото може да се вярва на Бранко, те пак са заедно.
- Престани!
- Боли ли те? И мен ме боли. Боли ме и друго. Ако Владимир е толкова търпелив, значи ще постигне всичките си цели. - Сергей се усмихна горчиво.
- Ще унищожи мен и ще задържи наследницата на Лори за себе си. И България ще е негова.
- Именно, Сергей.
- Значи трябва да му попречим.
- Това ще е основната ни цел.
- А Роуз?
- Това ни спира в момента, Сергей. И Владимир го знае.
- Значи сме отново в началото на разговора. С вързани ръце! – Лилия въздъхна тежко.
- Именно!
..................................................................................................................................
Владимир пушеше в леглото размишлявайки. Беше тежка нощ. Поредната. Осъмна в къщата на една от приятелките си и това направи за пореден път.
Не искаше да е тук, не и с Дениз.
Но беше достатъчно умен да стои далеч от Роуз.
Момичето беше способно да го обърка. Да отслаби силата му, да го отклони от пътя. Нямаше да го допусне.
А най-лошото беше, че я бе оставил в къщата тотално сломена. Знаеше, че се възстановява, но това не го успокои. Искаше той да е до нея, той да й вдъхне увереност. Тя сама не си даваше сметка колко много сила има в слабостта й.

Дениз се надигна в леглото и го погледна. Владимир й се усмихна нежно. Дениз беше умна жена. Тя не го разпитваше, уважаваше го, не, страхуваше се от него. Въпреки, че никога не й беше посягал. Повечето жени, включително и сегашната му метреса, се страхуваха от скритата сила, която излъчваше. Не и Роуз. Тя никога не се бе страхувала от него истински.
Дениз беше елитна проститутка, когато я срещна. Владимир реши да я задържи за себе си, защото не обичаше да дели нищо с никого. Даде й собствен бизнес в Истанбул, върна й самочувствието на свободна жена. Дениз оцени всичко това с вродената си женска проницателност. Щеше да му е вярна до гроб. Владимир се беше научил да й се доверява, доколкото природата му позволяваше.
Продължи да се излежава в леглото до нея, като загаси цигарата. Тя промърмори тихо.
- Онова момиче, българката? Още ли е в къщата ти?
- Да. – Отговори Владимир без особена емоция.
- Тя ли е причината за терзанията ти?
- Не сте ли всички жени за това? Да терзаете мъжете? – Дениз се усмихна нежно.
- Не съм те виждала до сега да отдаваш много значение на жените.
- Оплакваш ли се?
- Знаеш какво имам пред вид. Това момиче? Роза? Трябва да е специално?
- Специална е. И много опасна.
- Ти обичаш опасностите. – Владимир се изправи рязко и се отправи към банята, мърморейки.
- Обичам опасностите и не обичам проблемите. Задава се един, с който трябва да се оправя.
- Какво те спира?
- Нищо? Абсолютно нищо!
Бяха минали две седмици от завръщането на Владимир в Турция. Успя да постигне това, което целеше. Завърши сделката с оръжия за Русия успешно. Беше спечелил много пари и нови партньори. Криеше връзките си с Русия особено старателно, защото знаеше, че ще си навлече много гняв, ако ги разкрие. Владимир не искаше да го свързват с името на Александър Петров. Петров беше терорист. Болен идеалист, който се провали от глупост.
Синът му беше на светлинни години от него. Вярваше само на себе си. Не искаше власт, но беше в кръвта му да я постига лесно. И се възползваше от тази власт, защото не беше глупав. Беше силен и ценеше парите. Даваха му достатъчно независимост. За него това имаше значение. На 29 години Владимир беше на път да завладее целия оръжеен пазар на Балканите. А това беше важно. Тук беше центърът на сенчестата търговия, на границата между Европа и Азия.
Той не желаеше да излиза на светло. Не желаеше да се включва в политиката на която и да е държава. И защо да го прави? Министрите на половин Европа му бяха длъжници. Не беше груб и не прекаляваше с властта, която имаше. Владимир беше постигнал всичко това с разум и търпение, почти без да пролее кръв. Не, че това щеше да го спре. Беше му лесно да убива. Беше трениран да убива.
Сега, след като целта му беше изпълнена, трябваше да се справи с още един проблем. Проблемът го чакаше в собствената му къща.
Нямаше причина да задържа повече Роуз. Имаше желание, но нямаше да си го позволи. Тя реално беше единствената жена, която Владимир не можеше да гледа наранена.
Роуз му беше слабост. Обичаше я. Цял живот я беше обичал. И тя го обичаше. Радваше се за нея, че е толкова силна. И си даваше сметка, че двамата заедно можеха да се унищожат. Бяха прекалено конфликтни, имаха прекалено тежко минало и прекалено силни врагове. Това го плашеше повече от всичко. Проблемът от преди пет години се изправяше със същата пагубна сила и сега. Не можеше да въвлече Роуз съзнателно във всичките интриги между воюващите фамилии. Тя щеше да изгори.
Владимир тръсна ядно глава. Знаеше точно какво трябва да направи. И беше добре да го направи веднага!
След час и половина вече паркираше джипа пред едно от луксозните кафета в центъра на Истанбул. Остави ключовете на един от охранителите и се насочи към определена маса. Там вече го чакаше Сергей. Седна срещу него и го погледна в очите.
- До една седмица ще върна Роуз в България. – Сергей запази каменното си изражение.
- До една седмица.
- Да. Ще ви информирам предварително. Но ще трябва да прибереш още днес Бранко и Майк.
- Оставяш я без защита?
- Не й е нужна защита срещу мен, Сергей! – Гласът на Владимир беше станал по-остър.
- Не си ме викнал само за това, нали? Кое те кара да се откажеш от Роуз?
- Ти беше прав. Не мога да я държа при мен вечно.
- Но не си се отказал и от конфликта с България? – Владимир поклати глава.
- И двамата знаем що за конфликт е това. – Сергей отпи от кафето си без да отговори на този въпрос. Погледът му беше помръкнал. Владимир промърмори просто.
- Трябваше да притисна Лилия. В момента, в който се появи отново на сцената, тя щеше да ме унищожи, рано или късно. И ти го знаеше.
- Не съм го отричал. Ти си син на Петров, а той й причини много мъка. – Сергей погледна остро опонента си. – Но да посегнеш на Роуз?
- Нищо не съм й направил.
- Това означава ли, че с връщането на Роуз оттегляш и претенциите към наследството й?
- Не!
- Не?
- Не! Роуз е дъщеря на баща си. Няма да позволя да се върне в организацията ти. Още е млада. Можете да развиете потенциала й, а това ще е пагубно за нея. – Сергей не го отрече, седеше и само слушаше Владимир. Мъжът продължи. - Тя е отмъстителна и ме мрази достатъчно, за да се изправи срещу мен след години. Ще я смачкам, Сергей! И хората ти няма да могат да я опазят. – Сергей помръкна. Знаеше, че Владимир е прав.
- А какво ще правиш с организацията ми?
- За сега си имам по-сериозни проблеми. Ще те оставя. Ще забравя за претенциите си.
- Измествал си фокуса? Използвал си Роуз?
- Нищо подобно. Мотивите ми са кристално ясни. Роуз е враг. Не го забравяй, защото аз няма да го забравя.
- Турция?
- Не ми е нужна. След няколко месеца ще се преместя в Европа. Турция ще продължи да играе ролята на неутрална територия, аз ще се съобразя с това. Лилия ще може да изпрати тук свои хора, но не и преди да съм напуснал страната.
- Това е ясно. – Сергей погледна протежето си угрижено. – Какво си направил, Владимир? – Владимир се усмихна.
- Скоро ще разберете.
- Събра доста злоба върху себе си.
- Не е нещо, с което да не мога да се справя.
- Лилия е могъщ враг.
- Имах добър учител. – Сергей поклати глава скептично. Но се въздържа от коментар.
- Ще можем ли да работим заедно, Владимир?
- Не знам още. Лилия е твой съюзник и мой враг. Ще се дистанцирам от България поне за известно време.
- А какво ще правиш с Роуз?
- Ще се дистанцирам от България главно заради нея.
- До кога? – Владимир се усмихна. Усмивката му беше спонтанна, без напрежение.
- Не знам, Сергей. Ще ми се да я оставя на мира. – Сергей също се усмихна.
- Лилия ще те убие заради момичето си.
- Лилия има дълъг списък от причини да ме убива.
- Роуз ще те убие заради това, което й причини.
- Да. Предполагам. Оставям я сама за втори път в живота й.
- Радвам се, че намираш ирония в ситуацията. Но Роуз ще е бясна.
- Знам. – Владимир погледна сериозно Сергей. – За това е много важно да я пазиш от мен в близките години. Повтарям ти. Правя голяма жертва, като я пускам отново при хората ти. Знаеш, че можеше и да не я видите повече. Знаеш го!
- Знам го.
- Следи я! Говори с Лилия! Не й позволявайте да подхранва гнева си срещу мен. Не искам да се изправяме един срещу друг, Сергей.
- Много ще е трудно. Момичето е своенравно.
- Тя няма още достатъчно причини да ме мрази. Погрижил съм се за това. Разчитам, че Лилия ще оцени жеста ми.
- Ще го оцени. Лилия не е глупава. А партньорите ни? Замеси много хора в този конфликт.
- Вие ще имате грижа да разгласите за споразумението ни. Не ми се стига до втора среща. И знаеш, че можеш да разчиташ на думата ми.
- Да разчитам на думата ти?
- Ще се увериш в момента, в който Роуз пристъпи границата с България. Това ще е окончателно потвърждение за оттеглянето ми от Турция.
- А Лилия?
- Ти ще си единствения посредник между мен и нея.
- Добре.
Владимир напусна кафето тихо. Сергей го изчака да се скрие зад входната врата и набра бързо номера на Лилия. Тя вдигна веднага. Той се отпусна на стола и промърмори.
- Владимир се оттегля.
- Какво?
- Оттегля се. – Лилия замълча за няколко минути, Сергей чакаше търпеливо.
- Роуз?
- Ще я върне след седмица. Това ще е окончателното му потвърждение, че и той напуска Турция.
- Иска да я остави неутрална?
- Да, такива са плановете му.
- Какво е намислил?
- Опитвам се да разбера.
- Довечера?
- В София. Ще дойда направо в Академията. Трябва и Андрю да е там.
- Разбира се. Ще те чакаме двамата.
- Бранко и Майк също се връщат с мен.
- Това вече е лошо. Надушил ли ги е, гласи ли нещо?
- Не знам, Лил! Няма да ми каже.
- Разбира се. Теб застраши ли те. Пряко искам да кажа.
- Гарантира ми, че няма да погне организацията. Не и сега. Има условия по отношение на Роуз.
- Разбира се. – Лилия почти го просъска. Изобщо не беше доволна Владимир да й поставя условия по отношение на собствената й дъщеря. – Ще говорим повече, като се видим.
- Добре.